Геополитическото напрежение пренарежда веригите за доставки

Светът се сблъсква с ужасяващата човешка цена на конфликта в Израел. Но успоредно със заглавията от Близкия изток и Украйна икономистите се опитват да пресметнат финансовите разходи от това геополитическо напрежение, пише колумнистката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Вземете Международния валутен фонд (МВФ). Той току-що публикува последните си Световни икономически перспективи (WEO) с обичайния анализ на бъдещите посоки на дълга, растежа и инфлацията. Една нова характеристика на тазгодишния доклад е, че думата „фрагментация“ е цитирана над 170 пъти; преди пет години беше спомената само веднъж.

Може би изненада няма. Икономистите на МВФ (както и световните инвеститори) се опасяват, че нарастващите конфликти ще подкопаят растежа, не на последно място чрез разбиването на глобалните вериги за доставки. „Разделянето на държавите на блокове, които търгуват изключително един с друг… може да намали годишния световен БВП с до 7%“, отбелязва Фондът.

Наистина, като поразително отражение на това плъзгане към манталитет в стила на Студената война, моделите на МВФ за цената на фрагментационните съюзи се основават на блоковете при гласуванията, които се появиха в ООН след инвазията на Русия в Украйна – свят, в който Китай и Русия са съюзници срещу Запада.

Компаниите също са нервни: проучване на МВФ в корпоративни текстове показва, че „преди пандемията от Covid компаниите почти не са споменавали думи, свързани с фрагментацията, но използването им се е увеличило след нахлуването на Русия в Украйна“. Това увеличение е особено силно в сектора на суровините.

Един интригуващ въпрос, който докладът на МВФ повдига, е доколко това войнствено говорене всъщност е променило западните вериги за доставки. С други думи, водят ли геополитическите спорове до „решоринг“ и „френдшоринг“ (връщане у дома на веригите за доставки или разполагането им в приятелски страни – бел. прев.), или не? Трудно е да се отговори точно на въпроса, тъй като веригите за доставки са пословично непрозрачни. Повечето предишни анализи по този въпрос разчитат на статистики за трансграничната търговия и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ).

Те разкриват известно пренастройване. ПЧИ на САЩ в Китай се сринаха от връх от 20,9 млрд. долара през 2008 г. до 18-годишно дъно от 8,2 млрд. долара през 2022 г. Но тъй като ЕС поддържа рекордно висок търговски дефицит с Китай - а дефицитът на САЩ също достигна рекорд тази година, тези данни на макроравнище всъщност не обясняват какво се случва с веригите за доставки на микрониво.

И така, в опит да допринесе за този дебат, Банката за международни разплащания (БМР) току-що проведе нов доклад "отдолу-нагоре". То използва огромна глобална база данни от финансовите сметки на компаниите „и техните декларирани взаимоотношения с клиенти и доставчици“, за да създаде две моментни снимки на дейността - за декември 2021 г. и септември 2023 г. Резултатите заслужават да им се отдели голямо внимание.

Изводите започват с отбелязването, че глобалните вериги за стойност „са в разгара на широкообхватно пренастройване“ след руското нахлуване в Украйна, като последвалите дебати относно решоринга и френдшоринга „насочват вниманието върху предимствата на изграждането на по-къси, по-устойчиви вериги на доставки”. След това анализът сочи, че зависимостта на глобалните компании от трансгранични доставчици наистина е намаляла „забележимо“ между 2021 г. и 2023 г.: най-поразителното е, че западните компании са свили едноетапното снабдяване от Китай.

Но това не означава създаване на изцяло западни регионални търговски мрежи. Всъщност крайните потребители се снабдяват с основни и междинни стоки от места като Китай чрез посредници в страни като Виетнам. Резултатът е рязко „увеличение на косвените междустранни връзки, тъй като нови фирмени възли се появяват в съществуващите вериги за доставки“, казва БМР.

За крайните потребители, базирани в Азия, това създава доста сплотена търговска мрежа, тъй като азиатската регионална интеграция се повиши. За американските и европейските крайни потребители обаче това означава, че веригите за доставки стават все по-сложни. Това, което се очертава, не е толкова решоринг, колкото пренареждане - нарастващо ниво на сложност, което разшири „дистанцията“ във веригите за доставки (наличие на пластове между суровините и крайните потребители).

Това има три ключови последици. Първо, то означава, че западните компании остават изложени на капризите на геополитиката; както показва проницателен доклад на базирания в Лондон Centre for Economic Policy Research (CEPR), ако Китай спре да продава основни материали на посредници, крайните потребители ще пострадат.

Второ, това създава надзорни предизвикателства за западните корпоративни бордове и инвеститори, тъй като за компаниите е по-трудно да проследят какво правят доставчиците (да речем по екологични или социални въпроси), ако има множество етапи във веригата на доставки.

Трето, тази тенденция, както отбелязва CEPR, е инфлационна. Западните компании преди създаваха бързи търговски връзки между САЩ и Китай, за да увеличат ефективността и да намалят разходите - това беше една от причините за съществуване на глобализацията. Ако сега веригите за доставки стават по-многопластови, разходите ще се повишат; глобализацията бива заменена от „забавянизация“, както посочва Morgan Stanley.

Следователно ключовият момент е, че не само призракът на забраната на търговията между геополитическите блокове в стил Студената война трябва да тревожи инвеститорите и МВФ – по-скритото удължаване на веригите за доставки ще повиши инфлацията и вероятно ще ограничи растежа.

Западните потребители може би смятат, че това е справедлива цена за по-добрата национална сигурност и корпоративна устойчивост. Изглежда логично. Но ако тенденцията продължи, това ще създаде значително различен свят от този през последните десетилетия. Пренареждането – не просто решорингът – е въпросът, който трябва да следим сега.