Световните компании трудно ще се диверсифицират извън Китай

Проблемите в най-голямата в света фабрика за iPhone в Китай напоследък станаха актуални за купувачите по света. Времето за доставка при премиум моделите смартфони на Apple в САЩ достигна рекорд от цели 37 дни – което означава, че клиентите може да не ги получат до Коледа, според Counterpoint Research. Въпреки че изглеждат тривиални, забавянията са красноречив знак за настоящите проблеми в глобалните производствени вериги за доставки, пише колумнистката на Financial Times Джуун Йуун.

Основният завод за сглобяване на Apple в град Джънджоу, който произвежда почти три четвърти от айфоните в света, включително най-новите модели 14 Pro, има проблеми с работнически вълнения и Covid блокировките. Това далеч не е единичен случай в Китай. Страната се бори с едни от най-значимите протести от десетилетия и с рекорден брой нови случаи на Covid-19.

Сега за Пекин има два начина да реагира. Властите биха могли да потушат по-нататъшните социални вълнения и да се придържат към блокировките или пък може да има постепенно преминаване към разхлабване на ограниченията, за да се успокои нарастващото недоволство. По-вероятният сценарий е вторият, като анализаторите очакват Китай да отвори икономиката си от блокиранията по-рано от очакваното досега второ тримесечие на 2023 г.

Но така или иначе, икономическите щети са нанесени. Дори ако Китай се откаже от политиката си за нулев Covid по-рано от прогнозираното, остава проблемът с относително ниския му процент на ваксинация. Поради строгите политики за изолация през последните две години, броят на кумулативните случаи - и естественият имунитет - в страната е изключително нисък на ниво от 0,01 процента от населението, което увеличава риска от нарастване на инфекциите след отварянето.

Близо една трета от населението на Китай е заето в промишления сектор. Внезапното нарастване на случаите на коронавирус ще има пряко въздействие върху веригите за доставки, изостряйки сериозния недостиг на работници.

Сегашните по-разхлабени и по-кратки ограничения вече се оценява, че засягат повече от една пета от общото производство на Китай. Ескалацията на блокировките към повече градове за по-дълги периоди би причинило трайно и значително въздействие върху световната икономика. Двата месеца на ограничения тази година само в един град, Шанхай, разстроиха глобалните вериги за доставки за много месеци.

Наистина, степента на производствена зависимост от Китай е огромна. Страната е на първо място в света по пазарен дял в три четвърти от промишлените категории, наблюдавани от ООН, включително облекло, фармацевтични продукти, химикали, компютри, електрическо и индустриално оборудване. Китай също така контролира повече от 80 процента от световното рафиниране и добив на суровини за ключови индустрии като батериите за електрически автомобили. Рисковете се подсилват от факта, че Гуанджоу - производственият център на страната - е епицентърът на последната ковид вълна.

Така че не е изненадващо, че от години диверсификацията извън Китай се предлага като решение за смущенията във веригата на доставки. Но колко лесно ще бъде това, дори ако има воля? Само преди десетилетие, когато Китай беше по-ниско във веригата на стойността в промишлеността и значението на неговите потребители за глобалните компании беше по-ограничено, това може би бе по-реална опция.

Сега широка промишлена екосистема, варираща от доставчици на компоненти до инженерни решения, е дълбоко внедрена в производствените центрове на Китай. Това намалява разходите и прави възможни по-бързите промени в продуктите и пусканията им на пазара, но и прави преместването на производството в други страни много по-сложно.

Освен това няма много истински алтернативи на Китай. Вариантите в Югоизточна Азия не разполагат с поне един от двата фактора, които направиха Китай „фабриката на света“: мащаб и ниски разходи за труд. На Виетнам, чиято работна сила е по-малко от една десета от тази на Китай, липсва мащаб. В Тайланд разходите за труд са относително по-високи. Промишленото производство на Индия пък е една десета от китайското.

Увеличението на разходите за труд и логистика, което ще последва от диверсификацията извън Китай, също ще разклати основите на бизнес модела на подизпълнителите, които работят при изключително ниски оперативни маржове - под 2,5% за Foxconn (производителят на iPhone) миналата година и 1,3% за Pegatron от същия сектор.

По-критично, Китай се превърна в най-големия потребителски пазар извън САЩ за нарастващ брой индустрии и компании. За чуждестранните групи, включително Tesla, Apple и Samsung, преместването на производството по-близо до пазара им печели благоразположението на Пекин, което помага да се преодолеят бариерите пред чуждия бизнес.

Смущенията във веригите за доставки изглежда ще продължат далеч след Коледа. Повечето компании вече са твърде установени, за да направят значителни промени в операциите си. По-високият политически риск и по-честите шокове в предлагането вече трябва да се планират като нормална цена за правенето на бизнес в Китай.