МВФ очаква по-бърз ръст, но и по-висока инфлация в България тази година

Международният валутен фонд (МВФ) повиши леко прогнозите си за развитието на икономиката на България за 2023 г. Според последния доклад на фонда World Economic Outlook, публикуван във вторник, ръстът на икономиката през настоящата година ще се ускори до 1,7%. Това е с 0,3 процентни пункта повече спрямо растежа, който фондът очакваше в предишния си доклад от април 2023 г.

За следващата 2024 година обаче фондът леко снижава очакванията си до ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,2% спрямо 3,5% в предишния доклад.

В същото време МВФ обаче влошава прогнозите си за развитието на инфлацията у нас. Сега според доклада очакванията са за ръст на потребителските цени от 8,5% през настоящата година, което е с цял процентен пункт над очакванията през април. За следващата година също се очаква по-висока инфлация – от 3,0% спрямо 2,2% в предишните прогнози.

По отношение на безработицата у нас фондът запазва очакванията си за ниво от 4,6% и 4,4% съответно през тази и следващата година.

Световни прогнози

МВФ запази перспективите си за световния реален растеж на БВП през 2023 г. без промяна на ниво от 3,0%, но намали тези за 2024 г. с 1 пр.п. до 2,9% спрямо доклада си от юли. През миналата година световната икономика се разшири с 3,5%.

Главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуриншас заяви пред репортери, че световната икономика продължава да се възстановява от пандемията от Covid-19, инвазията на Русия в Украйна и енергийната криза миналата година, но тенденциите при ръста се различават все повече по света, а перспективите за средносрочен растеж са „посредствени“.

Прогнози за растежа на световната икономика, развитите държави и развиващите се страни. Източник: МВФ

Гуриншас каза, че прогнозите като цяло сочат към меко кацане, съобщава Ройтерс. МВФ обаче предупреждава за рискове, свързани с имотната криза в Китай, волатилните цени на суровините, геополитическата фрагментация и възраждането на инфлацията.

Нов неочакван риск произлиза от конфликта между Израел и Палестина точно докато финансовите представители на 190 страни се събират в Маракеш за годишните срещи на МВФ и Световната банка. Конфликтът обаче се случи, след като МВФ е заключил за актуализации доклада на 26 септември и не е отразен в него.

Гуриншас казва за Ройтерс, че е твърде рано да се каже как голяма ескалация в дългогодишния конфликт ще засегне световната икономика. „В зависимост от това как може да се развие ситуацията има много различни сценарии, които още не сме започнали да проучваме, затова не можем да направим оценка към момента“, казва той.

Силният растеж е ограничен от продължаващото влияние на пандемията, войната в Украйна и нарастващата фрагментация, както и растящите лихвени проценти, екстремните метеорологични събития и свиващата се фискална подкрепа, казва МВФ. Очаква се общото световно производство през 2023 г. да бъде с 3,4%, или около 3,6 трлн. долара, под предпандемичните прогнози.

„Световната икономика показва устойчивост. Не е съборена от големите шокове, които преживява през последните две или три години, но не се справя и много добре“, казва Гуриншас в интервю за Ройтерс. „Виждаме световна икономика, която куца напред и все още не спринтира“.

Средносрочните перспективи не са много по-добре. МВФ очаква ръст от 3,1% за 2028 г., което е под петгодишната прогноза от 4,9%, която имаше в навечерието на световната финансова криза през 2008-9 г.

„Имаме несигурност. Имаме геополитическа фрагментация, нисък производствен растеж и слаба демография. Комбинирайте всички тези неща и имате забавяне в средносрочния растеж“, казва той.

Инфлацията остава висока

Инфлацията продължава да се забавя по света заради спада в цените на енергията и в по-малка степен – заради цените на храните. Очаква се тя да се забави до годишна средна стойност от 6,9% през 2023 г. спрямо 8,7% през 2022 г. и 5,8% през 2024 г.

Базисната инфлация, която изключва цените на храните и енергията, се забавя по-бавно и би трябвало да стигне 6,3% през 2023 г. спрямо 6,4% през 2022 г. и 5,3% през 2024 г. предвид по-затегнатите пазари на труда и по-трайната инфлация при услугите, казва МВФ.

Пазарите на труда като цяло процъфтяват и нивата на безработица са на исторически ниски нива в най-развитите икономики. Няма обаче много доказателства за спирала заплата-цени, която може да задвижи втори кръг от инфлация при цените, дори на фона на огромната стачка в автосектора в САЩ.

МВФ заяви, че все още има значителни низходящи рискове за 2024 г. Вероятността растежът на световната икономика да се забави под 2%, което се е случвало само 5 пъти от 1970 г. насам, сега възлиза на 15% спрямо 25% през април.

Растежът на САЩ задминава предпандемичните прогнози

МВФ повиши прогнозата си за растежа на американската икономика – най-голямата в света, с 0,3 пр.п. до 2,1% през 2023 г. и с 0,5 пр.п. до 1,5% за следващата година, позовавайки се на по-силните бизнес инвестиции и нарастващото потребление. Това прави САЩ единствената голяма икономика, която задминава предпандемичните прогнози.

Очакванията за Китай обаче са икономиката да се разшири с 5,0% през тази и с 4,2% през следващата година, което е съответно с 0,2 и 0,3 пр.п. по-ниско спрямо прогнозата от април. Корекцията се дължи основно на имотната криза в страната и слабото външно търсене.

МВФ понижи оценките си за растежа и на еврозоната до 0,7% през 2023 г. и 1,2% през 2024 г. спрямо съответно 0,9% и 1,5% в предишния доклад.

Прогнозата за икономиката на Великобритания, която подобно на еврозоната е ударена силно от шоковете на високите енергийни цени, е повишена с 0,1 пр.п. до ръст от 0,5% през 2023 г., но понижена с 0,4 пр.п. до 0,6% през 2024 г.

Прогнози за растежа на отделните региони. Източник: МВФ