Деглобализацията ускорява роботизацията

В началото на март Токио гъмжеше от фонд мениджъри от цял свят, нетърпеливи да установят как ще се справи Япония, докато нейните най-големи търговски партньори се подготвят за нова студена война. Инвестиционната конференция Daiwa осигури мястото и кутиите с японски обяд; роботите, чрез своите човешки защитници, предоставиха най-убедителната част от отговора, пише азиатският бизнес редактор на Financial Times Лио Люис.

Геополитиката все повече се сблъсква с недостига на работна ръка, е аргументът, който благоприятства особено една група японски компании. Ако наистина навлизаме във фаза, в която промишлени компании от САЩ, Китай, Япония и другаде (по-специално Южна Корея и Тайван) са подтикнати да преместят производството си от нов набор от деглобализирани „моркови и тояги“, тогава автоматизацията ще бъде най-добрият залог за всички, когато става дума за деглобализирана черна работа.

В значителна степен плъзгането към тази роля вече е в ход: фабричната автоматизация винаги е изглеждала като бъдещето, но още повече сега, когато напрежението в стила на Студената война налага голямо преосмисляне на производството.

Още преди пандемията Пекин използваше реториката на стратегията „Произведено в Китай 2025 г.“, за да обхване широк спектър от усилия за осигуряване на по-голяма самодостатъчност в технологичната и специализираната промишленост. Импулсът на тази кампания беше ускорен от Covid-19, придавайки й много по-остър националистически тон.

Тъй като отношенията между двете най-големи икономики в света се влошиха, САЩ можеха спокойно да втвърдят позицията си в полза на отделянето. Приемането на видимо дирижисткия Закон за намаляване на инфлацията и на Закона за чиповете и науката миналата година означаваше, че САЩ и Китай влизат в 2023 г. с ясни и противостоящи си индустриални политики. Японската икономика, чиято индустриална политика през 70-те и 80-те години беше едновременно плашило и маяк за света, остана най-малко интервенционистката от триото и може би в най-добра позиция да играе ролята на главен „роботизатор“ за останалите.

Всичко това закрепи концепции като „решоринг“ (връщане на веригите за доставки у дома), „ниършоринг“ (разполагането им наблизко) и „френдшоринг“ (съсредоточаването им в приятелски страни – бел. прев.) като част от новия геополитически инструментариум. Колкото и да е дълбок скептицизмът в корпоративния свят, консенсусът засега е да се играе тази игра, особено когато има щедри стимули за преместване на производствени бази и за създаване на по-къси и по-малко глобализирани вериги за доставки.

Никой не знае колко дълго ще продължи този период, като може би най-сигурно е да се приеме, че е постоянен. Но докато геополитиката продължава да е водеща, икономическите изчисления, които преди това оформяха глобалната промишленост, просто ще отразяват процеса. По-конкретно, натискът върху компаниите да изградят множество вериги за доставки и да намалят зависимостта си от Китай създава нови ограничения върху способността да се преследва евтината работна ръка, където и да е налична. В много случаи преместването на производството в САЩ или Япония ще го постави на места, където недостигът на работна ръка и умения е най-остър. Същата динамика важи и за Китай, където разликата между търсенето и предлагането на работна сила непрекъснато се разширява.

Тук, разбира се, излизат на преден план роботите и фабричната автоматизация. С думите на брокерите, които се опитват да „продадат“ Япония, това затвърждава препоръките за купуване на (наред с много други акции) производителя на роботи Fanuc и лидерът във фабричната автоматизация Keyence, който сега е втората компания в страната по пазарна капитализация след Toyota и може би тази, която по-ясно представлява индустриалния авангард на Япония.

От миналата година експортният обем на индустриални роботи от Япония за САЩ нараства с безпрецедентна скорост, като доставките през октомври и декември бяха рекордно високи. Изследване на Асоциацията за напредък в автоматизацията установи, че продажбите на роботи на северноамерикански компании са възлезли на рекордните 2,38 милиарда долара през 2022 г., което е с 18% повече от предходната.

Ключово е, че съставът на този износ се променя, посочва Мортен Полсен, анализатор по роботика в CLSA. Автомобилната индустрия в САЩ остава доминиращият източник на търсене на роботи, но балансът сега се измества към други индустрии, включително производство на полупроводници, храни и метали.

Идеята, че политиката на деглобализация ще продължи да благоприятства роботите, също така доведе до някои атрактивни прогнози. Неотдавнашен доклад на Grand View Research установи, че глобалният пазар за машинно зрение – камерите, сензорите и четците, с които се оборудват роботите и другите технологии за автоматизация – е достигнал 16,9 млрд. долара миналата година. Grand View прогнозира, че размерът на тази индустрия ще надхвърли 40 милиарда до края на десетилетието.

Goldman Sachs наскоро извади дебел доклад, очертаващ инвестиционните аргументи за хуманоидните роботи. Според „оптимистичния“ сценарий дефицитът на работна ръка в САЩ може да бъде запълнен на 126 процента до 2030 г., ако хуманоидите могат да бъдат накарани да работят по 20 часа на ден. Това е дреболия в сравнение с натовареността на брокерите, които в момента се опитват да продадат на инвеститорите темата за роботите.