Б. Петков: Минимална заплата от 650 лева е реалистична цел до края на мандата

Минимална работна заплата от 650 лева и средна заплата до 1 500 лева в края на мандата на правителството са реалистични цели. Това коментира министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на пресконференция, на която представи приоритетите от управленската програма в социалната сфера, предава БТА.

Сред тях са увеличаване на доходите чрез заетост и по-висока производителност на труда, както и увеличаване на квалифицираната работна ръка.

По думите на министъра тези цели следват тенденциите на пазара на труда.

Петков припомни, че според данни на Агенцията по заетостта равнището на регистрираната безработица е 6,7 на сто, а броят на регистрираните безработни е около 220 хил. души, което се равнява на безработицата преди настъпването на икономическата криза през юни 2008 г.

Проблем остава недостигът на работна ръка, особено на квалифицирана - от тези около 220 хил. души около 120 хил. са с ниска степен на образование, а част от предвидените мерки в социалната област са насочени именно към тях.

С бюджетни средства през следващите четири години се предвижда да бъдат бъдат обучени 50 хил. безработни, а със средства от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" най-малко 100 хил. души, търсещи работа и неактивни хора от уязвимите групи на пазара на труда, също ще бъдат включени в обучения.

Предвижда се и облекчаване на режима за получаване на т.нар. синя карта за висококвалифицирана заетост, като това ще стане чрез двустранни спогодби с трети страни извън Европейския съюз (ЕС). Към момента регистрираните са малко над 100 души.

Работна група подготвя законодателни промени за облекчаване на режима на издаване на разрешения, като се обсъжда да отпадне задължението след изтичане на срока на достъп на пазара на труда лицето да напуска територията на страната, за да може да кандидатства за продължаване на този срок. Ще се върви и към разширяване на списъка на професии за "синята карта", тъй като в момента висококвалифицираната заетост е предимно свързана със специалисти от областта на информационните технологии. 

Бисер Петков подчерта, че министерството няма намерение да прави промени в параметрите на пенсионната система така, както са установени през 2015 г. Няма да се променят пенсионната възраст и стажът за пенсия, заложени в Кодекса за социално осигуряване.

Според Петков заложеното в закона отпадане на тавана на новоотпуснатите пенсии от началото на 2019 г. също трябва да се случи. Пенсиите ще растат не само заради ръста на средния осигурителен доход, а и заради законодателно заложеното увеличаване на тежестта на осигурителния стаж.

До края на октомври министерството ще е готово с концепция за усъвършенстване на експертизата на работоспособността, каза още той.

Други мерки в социалната политика са свързани със създаване на условия за гъвкаво съчетание на личния и професионалния живот, каза Бисер Петков и припомни, че от 1 юни е в сила мярката, при която жените, които се връщат на работа преди края на първата година от майчинството, получават 50 процента от полагащото им се обезщетение. Вече 275 жени са се възползвали от нея.

По оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" предстои и обявяване на операция за възможности за полагане на грижи за отглеждане на малки деца. По програмата са отделени 20 млн. лева и тя е насочена към безработни, които не могат да запишат детето си на ясла или на детска градина.

Предвижда се и да се засили ролята на учителите в преценката за необходимост дадена помощ за децата да се плаща в натура. Сега тази преценка се прави предимно от социалния работник. Ще се облекчат и процедурите за кандидатстване за семейни помощи за деца, като ще отпадне изискването за предоставяне на акт за раждане на детето. Ще бъде разработен и закон за детето и семейството, допълни социалният министър.

Очаква се да бъдат подобрени процедурите за осиновяване чрез промени в Семейния кодекс. Предвижда се създаване на национален регистър за осиновяване, както и на такъв за кандидат-осиновителите. Ще бъде създаден и национален съвет, който да разглежда кандидат-осиновителите. Към настоящия момент тези съвети са регионални и процедурите се усложняват.

Очаква се да бъде разработен и нов закон за интеграция на хората с увреждания. Ще има промяна и на механизма за изплащане на целевите помощи за помощни средства и медицински изделия. Вече се работи и по изготвяне на нов вид социална оценка на хората с увреждания с отчитане на индивидуалните им потребности. 

Бисер Петков заяви, че ако работодателите не участват и във втория етап на преговорите за минималните осигурителни доходи, който трябва да е на 23, 24 и 25 август, ще се наложи държавата в лицето на министъра да определи какви да бъдат те през следващата година.