Банковите регулатори се договориха за ликвидността

Световните банкови регулатори постигнаха пробив в преговорите за затягане на капиталовите изисквания за банките и за налагането на нови ликвидни и ливъридж стандарти, но смекчиха някои от предложенията, а други отложиха най-рано до 2018 г., пише Financial Times.

Базелският комитет за банков надзор (Basel Committee on Banking Supervision) обяви в понеделник, че всички без една от 27-те страни членки на организацията са сложили подписите си под новия документ, ограничаващ капитала, който банките могат да приемат за капитал от първи ред (tire-1) – единствените активи, които се взимат под внимание при абсорбиране на загуби. Въздържалата се страна, която според запознати с преговорите е Германия, е обявила, че ще реши дали да се присъедини към споразумението по-късно тази година.

Новите правила имат за цел да предотвратят повтаряне на финансовата криза, но в същото време могат да ограничат кредитирането. Реалният ефект от новите регулации ще зависи до голяма степен от следващото решение на комитета, предвидено за есента, при което ще се определи съотношението между капитала от първи ред и рисково претеглените активи. Колкото по-голямо е съотношението, толкова по-голям ще бъде ефектът.

Комитетът отложи няколко от по-радикалните предложения, като например отчитането на „съотношение за нетна стабилност на финансирането“ - първо по рода си правило за ликвидност, което ще изисква от банките да обвържат по-тясно времевите разчети за активите и пасивите си. Тази идея ще бъде „във фаза на обсъждане“ поне до 2018 г. и може да бъде видоизменена чувствително.

Комитетът също предприема мерки, за да наложи нов ливъридж индикатор, който ще има за цел да попречи на банките да използват извънбалансови финансови инструменти и методи, увеличаващи нивото на риск, за да прикрият истинския размер на балансовия си капитал. Новото правило, което ще изисква банките да държат 3% капитал от първи ред спрямо непретеглените активи, ще бъде в тестова фаза до края на 2017 г.

В допълнение банковите регулаторни органи облекчиха някои дефиниции, в резултат на което банките ще могат да приемат както държавните, така и висококачествените, корпоративни облигациите като ликвидни активи, с които да се застраховат срещу пазарна криза.

Комитетът включи също и по-широк кръг от активи в дефиницията за банков капитал от първи ред, от първоначално предложеното през декември. На мултинационалните банки например ще бъде разрешено да приемат за капитал от първи ред част от дяловия капитал, държан от миноритарни партньори в дъщерни дружества в чужбина. За капитал от първи ред ще бъдат считани и някои ипотечни права, както и някои, но не всички, отсрочени данъчни активи (DTA). И двете категории активи обаче ще бъдат ограничени до 10% от обшия капитал от първи ред. Отсрочените данъчни активи са широко използвани от италианските и японските банки, докато американските банки разчитат повече на ипотечни споразумения.