Какви ще са паралелите с Япония, ако САЩ изгуби кредитния си рейтинг

Анализатори на Barclays Capital очакват САЩ да изгуби първокласния си кредитен рейтинг „AAA“, след като Конгресът гласува компромисен план, който няма да удовлетвори критериите на Standard & Poor's. Какво обаче ще означава това за инвеститорите?

В опит да прогнозира последствията от евентуално понижение на кредитния рейтинг на най-голямата икономика в света Бари Кнап, директор на Barclays Capital за Америка, дава за пример ефекта от понижаването на кредитния рейтинг на Япония от Moody’s през 1998 г. след колапса на Long Term Capital Management (LTCM), пише CNBC.

„Основен фактор за движението на цените на активите в Япония се оказа не понижението на рейтинга, а макроикономическите фундаменти“, казва Кнап.

„Веднага се набива на очи слабото представяне на японските облигации в сравнение с германските ДЦК и рязкото изкачване на кривата на доходността по 2-годишните и 10-годишните японски ДЦК", казва Кнап.

След понижаването на японския рейтинг, наред с доходността по облигациите, йената и токийският индекс Nikkei също се повишиха, а възстановяването на японското индустриално производство, започнало през 1998 г., доведе до излизането на страната от рецесията в началото на 1999 г.

Ето защо, според Кнап цената на японските облигации е повлияна главно от предприетото след колапса на LTCM вливане на ликвидност от страна на щатския Федерален резерв (Фед).

„За двете седмици след понижаването на рейтинга реакцията на японския фондов пазар беше позитивна и достатъчно значима, за да засенчи всички други фактори, влияещи на пазара. Въпреки това, след няколко седмици акциите отново останаха на червено, вероятно защото стана ясно, че първият кръг рекапитализация на банковата система (в началото на 1998 г.) е недостатъчен и това доведе до втори кръг в началото на 1999 г.“, казва той.

Слабото представяне на банковия сектор задържа Nikkei на сравнително ниски нива до втория кръг банкова рекапитализация.

„След края на рецесията и втория кръг банкова рекапитализация, йената се върна обратно на нивата си от преди Moody’s да понижи японския рейтинг“, посочва Кнап.

Кнап си задава въпроса защо щатският фондов пазар остава толкова устойчив на фона на дебата около дълговия таван във Вашингтон.

„Нашият отговор е, че корпоративните резултати този сезон са доста добри. Ние не смятаме, че доброто представяне на фондовия пазар ще продължи, но причина за това няма да са политическите рискове. Всъщност според нас макроикономическите фундаменти отново ще се окажат основен фактор за представянето на акциите, облигациите и долара и вероятно това ще се случи съвсем скоро, след публикуването на данните за брутния вътрешен продукт (БВП) и безработицата през юли в петък“, казва Кнап.

„Нашите очаквания за дълговите преговори са, че ще бъде постигнато компромисно решение, при което ще бъде избегнат фалитът, но не и понижаването на рейтинга на САЩ. Така че ако Конгресът гласува съкращаване на бюджетните разходи с по-малко от 4 трлн. долара, а Standard & Poor's удържи на думата си, след краткотрайна и неособено бурна реакция, пазарът ще остане силно чувствителен към икономическите данни, а прогнозите за възстановяването през втората половина на годината ще останат крайно противоречиви.“