Манията по лалетата като пример за финансов балон

Изразът tulipomania (от англ. tulip-лале и mania-мания) е станал нарицателно за т.н. финансови балони, като терминът произлиза още от ренесансова Холандия.

Лалето, пренесено в Европа през 16 век от Турция, е предизвикало огромен интерес най-вече в Обединените провинции (сега Холандия), особено сред по-горните класи в обществото. Интерес, довел до достигането на нечувани равнища на цените тогава.

Най-ефектните и търсени цветя имали ярки цветове и шарки, като пламък на венчелистчетата, които са били резултат от инфекция със специфичен вирус за лалетата. Разцветките били изключително разнообразни, което допринесло и за голямата рядкост на някои видове. За кратко време лалетата станали луксозна стока и символ на статус в обществото.

Цените започнали да нарастват с толкова бързи темпове и до такива равнища, че хората продавали земи, животни, скъпоценности, дори и къщите си, за да купуват луковиците на скъпоценното растение.

През 1623 г. една луковица на известен сорт от растението можела да се изтъргува за 1000 флорина, докато средният годишен доход е бил 150. Продажбата на 40 луковици е отчетена през 1635 г. на цена от 100 000 флорина, а за сравнение, около един тон масло е струвал 100 флорина.

Лалетата, или по-скоро луковиците им, са били търгувани на повечето стокови борси в холандските градове. Продавали са се луковици, които току-що са били посети, а дори някои, които щели да бъдат засадени в бъдеще (на практика фючърсен контракт).

Въпреки че със закон още от 1610 г. държавата е определила тези контракти като незаконни и отхвърля прилагането им, това не успява да ограничи активността. Цените не са били реално изражение на стойността на растението, а резултат от масовата еуфория.

В началото на 1637 г. някои търговци започнали да подозират, че търсенето на толкова надути цени не може да продължава до безкрай. Както се случва винаги, по-благоразумните решили да продадат и приберат печалбите си. Последвал ефектът на доминото, пращащ цените все по-надолу, когато всички се опитвали да продадат, а купувачите ставали все по-малко.

Балонът се спукал и на пазара настъпила масова паника. Много от търговците останали държатели на контракти за покупка на лалета на цени, десетки пъти над пазарните, а други се оказали притежатели на луковици, които стрували частица от състоянието, което са били платили за тях.

В крайна сметка властите се опитали да се намесят, като обявили за невалидни всички контракти, сключени преди ноември 1636 г. Последващите тази дата се приело да бъдат платени на 10% от предварително уговорената цена.

Въпреки това цените продължили да падат. В Амстердам съдиите отказали да уважат контрактите, приемайки ги като хазартна дейност. Съдът не приема хазартните дългове като валидни пред закона и съответно не били налагани принудителни плащания по тях.

В резултат на т.н. "Tulip Craze" много хора остават разорени, притежавайки растения, които вече не стрували нищо. Търговията в Холандия като цяло също понася сериозен удар и възстановяването й е отнело дълъг период от време.