ЕС си купи време

Накрая нямаше друг избор. Изправен пред заплаха за самото си съществуване, Европейският съюз (ЕС) показа, че, ако се наложи, може да действа бързо, за което европейските лидери наистина заслужават аплодисменти. Това пише Financial Times в коментар относно безпрецедентния план на стойност 750 млрд. евро, целящ недопускане гръцката криза да се пренесе и в други страни от еврозоната.

Като имаме предвид този несъмнен успех, не е зле да разберем, че със засипването на проблемите с пари, преди всичко под формата на буферни гаранции, ЕС си купи време, за да се опита да подреди хаоса в еврозоната и че истинският тест тепърва предстои.

Съществуват видими паралели с гаранциите за финансовия сектор, приети от ЕС, след колапса на Lehman Brothers. Това решение, също взето при драматични обстоятелства през един безсънен уикенд през октомври 2008, разреши краткосрочния проблем с ликвидността на европейския банков сектор, който беше на ръба на пропастта, но не успя да реши проблемите с платежоспособността, които две години по-късно все още са на дневен ред.

Същото важи и за сегашното решение. Вече знаем, че Гърция, Португалия и Испания винаги ще могат да рефинансират държавните си дългове, но и че дългосрочната платежоспособност на Испания остава под въпрос. Частният сектор е силно задлъжнял. Испанското правителство, като гарант на банковия сектор, ще бъде обременено с растящ дълг във време на икономическа стагнация.

Трябва да имаме предвид, че платежоспособността не е пряко свързана с готовността на капиталовите пазари да предлагат финансиране. Това е ликвидност. Платежоспособност е, когато нивото на дълга се стабилизира като процент от нетните приходи и затова песимистичната перспектива за платежоспособност на Южна Европа не може да се промени само с наливането на милиарди евро.

Сегашната сделка ще се окаже неефективна в дългосрочен план, освен ако не е подкрепена от фундаментални реформи като въвеждането на общи европейски облигации, координирането на икономически реформи в подкрепа на валутния съюз, политики за намаляването на икономическите дисбаланси, значително по-строг контрол над фискалните политики на отделните страни с възможност за намеса на ЕС при приемането на националните бюджети, както и полагането на основите на фискален съюз. В общи линии все неща, за които страните от ЕС не могат да постигнат съгласие досега.

Много анализатори са скептични, че която и да е от тези политики може да бъде приета и поради това са скептични за дългосрочните перспективи пред еврозоната, завършва изданието.