Масовият улов на рапани се отразява на екземплярите по българското крайбрежие

Масовият улов на рапани вече се отразява на екземплярите по българското крайбрежие и те са по-дребни. В същото време черната мида се развива със снижен темп заради липсата на храна. Това става ясно от интервю на вестник „Черно море“ с доц. Елица Петрова, и. д. директор на Института по рибни ресурси. 

Учените отчитат, че рапанът не е само инвазивен вид, той е станал част от фауната на Черно море и от икономиката и от него зависят интересите на крайбрежното население. Фирмите са се насочили към улова му заради намаляването на рибните запаси и замърсяването на морето.

Елица Петрова припомня, че този „пришълец“ е открит край руските брегове през 1946 г., а по българското крайбрежие - през 1951 г. Като хищник без естествени врагове той силно намалява запасите от черна мида през 90-те години. 

Уловът на рапани с тралиране вече е доходен бизнес с обем към 4 хил. тона годишно. Все още обаче не са решени окончателно въпросите за мониторинга и устойчивото управление на ресурса от рапани.

Наред с рапана расте икономическият интерес и към другите нерибни ресурси.

Това особено важи за бялата мида, която е традиционна храна в средиземноморските страни.