Намаляват нарушенията при заплащане на труда и работа без договор

Главната инспекция по труда констатира трайна тенденция за намаляване на нарушенията, свързани със заплащането на труда и с работата без договор.

През първите девет месеца на 2015 година в Инспекцията са постъпили 7161 искания и сигнали за нарушения на трудовото законодателство. В основната си част те продължават да са свързани със заплащането на труда (2460 бр.) и по възникването и прекратяването на трудовите правоотношения (2126 бр.). В сравнение със същия период на 2014 г. постъпилите искания и сигнали обаче са намалели с 25 на сто, предава БТА. От Инспекцията коментират, че тенденцията към намаляване на сигналите е в резултат и на намесата на контролните органи.

От началото на икономическата криза до 2011 г. подадените сигнали и искания в Инспекцията бележеха постоянен ръст и стигнаха до 20 351 броя, припомнят от там. Спрямо 2008 година увеличението им е повече от два пъти. От 2012 г. насам вече се забелязва тенденция към намаляване и през 2014 година сигналите са 12 325 броя.

Инспекцията е засилила контрола, след като се установило, че в резултат на кризата, работодателите започват да въвеждат сиви практики - забавят възнаграждения, изобщо не изплащат или не изплащат с увеличение извънредния труд, работата в празнични дни и т.н., наемат хора без договори, с договори на непълен работен ден при полагане на труд на пълен и други. 

Намалява броят на работещите при условия на труд, неотговарящи на хигиенните норми и изисквания, коментират от ГИТ. През 2014 г. контролните органи на Инспекцията по труда са установили, че за 114 879 работещи (или 9,6 на сто от наетия персонал в проверените предприятия) работодателите не са привели условията на труд съобразно нормативните изисквания. През последните години се наблюдава бавно намаляване на процента на работещите при неотговарящи хигиенни норми, като през 2010 г. той е бил 12,2 на сто, а през 2013 г. е 9,7 на сто.

Работодателите полагат усилия за подобряване на условията на труд, тенденцията обаче не обхваща малкия и среден бизнес, сочат наблюденията на инспекцията. Фирмите закупуват модерно и по-безопасно оборудване, въвеждат нови, по-безопасни технологии, инвестират в социално-битовите условия на работещите. Тенденцията обаче все още не е обхванала малкия и среден бизнес, който все още страда от липсата на възможност за инвестиции в подобряване на условията на труд, коментират от ГИТ.

До голяма степен подобряването на условията на труд е подпомогнато и ускорено от европейските проекти, свързани с условията на труд, чрез които българските предприемачи получиха възможност пряко да финансират закупуване на колективни и лични предпазни средства и да инвестират в съвременно и по-безопасно оборудване, посочват от ГИТ.

Друг източник на финансиране за подобряване на условията на труд в предприятията е Фонд "Условия на труд" към Министерството на труда и социалната политика, който ежегодно отделя средства, насочени към съфинансиране на проекти за подобряване на условията на труд в отделни предприятия.