Младите иранци - под икономически натиск и разделени относно бъдещето

"Няма работа"

Този полъх на оптимизъм обаче е по-слаб сред средната и висшата класа, които виждат малко перспективи за политически и икономически промени.

Вашингтон се надява, че тази блокада ще доведе до масови анти-правителствени прояви. Но бруталният отговор на протестите и опасенията, че ще предизвикат хаос като в Сирия, доведоха до нещо като примирение.

Мнозина дори искат да напуснат страната.

"Младите са загубили всякаква надежда за бъдещето си", твърди Париса, 21-годишна студентка по право. "От три години търся работа, за да платя за образованието си и да помогна на баща си, но знам, че след като приключа учението, няма да намеря работа."

"Мнозина искат да заминат и имат право, защото ще могат да се надяват на прилична заплата", казва тя.

През този уикенд САЩ засилиха натиска си върху Техеран. Американският президент Доналд Тръмп заплаши Иран в Twitter, а държавният секретар Майк Помпейо обяви засилване на пропагандната кампания срещу ръководителите на Ислямската република. Иран

Но иранската младеж, свикнала с дипломатическите сблъсъци между Вашингтон и Техеран - две трети от иранците са родени след революцията през 1979 г. - гледа преди всичко какво става вътре в страната. За мнозина блокирането на платформата за електронни съобщения Телеграм през април беше решението, което се оказа прекалено.

"Прекарах два дни в стаята си, толкова бях подтиснат", признава главен редактор, който миналата година е агитирал за преизбирането на Рохани. Иранският президент беше обещал да не прибягва повече до цензура.

Дотогава "бях ядосан на всички мои приятели, които потегляха, но за първи път си помислих, че може би е време да замина", уверява той. 

Някои аспекти на всекидневния живот са се подобрили от гледна точка на младежите, но не достатъчно бързо, за да отговорят на очакванията им. Днес те критикуват открито правителството и системата по начин, който беше немислим само преди няколко години, но се усещат пренебрегнати.

"Лидерите не слушат младите, те пренебрегват надеждите им, мненията им за живота, обществото, религията и политиката", оплаква се Ехсан, 24-годишен студент.