Гладът заради COVID-19 може да убие повече хора от самия вирус през 2020 г.

Светът се е запътил към безпрецедентна хуманитарна криза заради недостиг на хранителни продукти.

До 132 млн. повече хора от предварително изчисленото може да се окажат засегнати през тази година. Ръстът не е изключено и да се окаже с над три пъти повече от всеки през този век. Коронавирусната пандемия наруши веригите за доставка на храни, спъна икономиките и влоши покупателната способност на потребителите. Според някои изчисления до края на годината коронавирусът ще е причина за повече смъртни случаи от глад, отколкото от самата болест, посочва Bloomberg в свой материал.

Какво обаче прави ситуацията без аналог – огромният ръст се случва във време на огромен излишък от храна в световен мащаб. Тенденцията е налична във всяка част на земното кълбо.

Covid-19 подчерта някои от най-големите неравенства в света. Освен това болестта се превърна и в определяща сила за това кой ще яде и кой няма, подчертавайки социалните различия между отделните държави, докато най-богатите продължават да се радват на светкавичен темп на увеличение на състоянието си. Милиони хора останаха без работа и нямат достатъчно средства да изхранват семействата си, въпреки че трилиони в правителствени стимули бяха отпуснати, подпомагайки рекордния ръст на ценните книжа по света.

Излишната храна

Освен икономическите трудности, блокадите и нарушените вериги на доставка също така създадоха и сериозен проблем за разпространението на хранителните продукти. Внезапният отказ от ресторантите, които на места като САЩ отговарят за над половината от храненето изобщо, означава, че фермерите трябва да изливат мляко и да изхвърлят яйца, тъй като няма как лесно да пренасочат продукцията си към магазините или хората в нужда.

Дон Камерън от ранчото Terranova в Калифорния трябва да поеме финансов удар от 55 000 долара тази година заради реколтата си от зеле. Почти половината от тази сума – 24 000 долара, е вследствие от решението му да дари на местна хранителна банка част от продукцията си, след като обичайните му клиенти изчезват. Камерън трябва да изплати възнагражденията на хората, които са събрали реколтата и са я натоварили за транспортиране. Дори е трябвало да покрие разходите за кофи и пелети, за да може да премести продукцията. Много по-евтино би било за него просто да я остави да изгние на полето.

„Знаем, че други части на страната се нуждаят от това, което имаме тук“, посочва той. Но инфраструктурата не е създадена, доколкото ми е известно, за да позволи това да се случи. Има случаи, когато има храна в наличност, но заради логистиката не може да намери своя дом“, казва Камерън. Той все пак е трябвало да унищожи 50 000 тона продукция, тъй като местните хранителни банки не могат да поемат безкраен обем от зеле.

Според първоначални изчисления на ООН при най-лошия възможен сценарий около една десета от световното население няма да има достатъчно храна тази година. Ефектите няма да свършат само с глада, тъй като милиони други хора по света ще изпитат несигурност по отношение на снабдяването с храна под една или друга форма, включително невъзможност да си позволят здравословен начин на хранене, което на свой ред води до здравословни проблеми.

Ефектите от тазгодишната криза ще бъдат продължителни. Дори и при най-добрия възможен сценарий от ООН предвиждат, че гладът ще нараства през следващото десетилетие спрямо прогнозите преди пандемията. До 2030 г. броят на недохранените хора по света ще достигне до 909 млн. спрямо 841 млн. от изчисленията отпреди COVID-19.

Само до края на годината до 12 000 души може да загинат всеки ден заради глад, свързан с пандемията. Това може да се окаже повече от жертвите на самия вирус, изчислява неправителствената организация Oxfam International. Стойностите са на базата на над 80-процентен скок при броя на хората, които са застрашени от глад в кризисен размер.