Производителите на консерви оцеляват в силно конкурентна среда

Какво се случва с производството на консерви в България, кои са основните конкуренти на преработвателите и кога ще имаме стандарт за лютеницата – това коментира пред Investor.bg председателят на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци Константин Ламбрев.

- Г-н Ламбрев, какви са последните тенденции във вашия бранш, увеличава ли се производството на консерви?

През последните две-три години наблюдаваме влошаване на състоянието в сектора. Тревожното е, че 11 от предприятията, членове на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, вече прекратиха дейността си или драстично свиха производството си. Сега в организацията участват около 30 компании. Имаме и нови членове, но това не са новосъдзадени фирми, а просто се присъединиха към нас.

Все пак през последните години трайно наблюдаваме, че това, което се консервираше вкъщи, вече се купува от магазините. Доста домашни рецепти влязоха в промишленото производство и асортиментът на такива продукти на пазара е доста голям.

- Как ще коментирате информацията, че 90% от косервните предприятия в България работят предимно с вносна суровина. Съгласен ли сте с тази цифра?

Това е характерно за продуктите, в които се влага доматено пюре и се случва не само в България, но и в други страни. Производството на доматено пюре е концентрирано само в няколко държави, за съжаление България не е сред тях, въпреки че навремето имахме голям потенциал. Развитието на българското селското стопанство не позволи този потенциал да бъде развит.

На практика 90%, а може би и повече от доматеното пюре, което се консумира у нас, е вносно.

И други доскоро типично български продукти вече влизат отвън –  консервирани домати, царевица и грах, например. Това не се случва само у нас, а и в цяла Европа, тъй като определени страни и региони са си завоювали сериозен пазарен дял при износа на посочените зеленчуци.

Най-големият производител на тези продукти е Италия, която покрива голяма част от европейските пазари с доматени консерви.

- Все пак какво се случва с българското производство?

За да имаш продукт на добра цена, трябва да имаш качествена суровинна база. За жалост тенденциите с осигуряване на добри български суровини са низходящи години наред за консервния бранш. Положителното е, че при консервите, които се правят от пресни зеленчуци, българското производство е над 80%.

Въпреки посочените пробреми, искам да уточня, че нямаме чувство за обреченост, просто средата е много конкурентна. Най-големият ни съперник на всички пазари е Турция. Там бизнесът получава много сериозна подкрепа от страна на държавата и на добре работещите търговски структури. Изключително много средства се влагат в реклама, в подпомагане на производителите, което осигурява необходимата суровинна база.

Засега успяваме да стоим на пазарите, повечето предприятия имат добри отношения с производителите на суровини. Някои производители се развиват, но процесът не е масов. Междувременно Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци полага сериозни усилия, за да подпомага производсвото на суровини.

- Ще изместят ли замразените зеленчуци производството на консерви?

Сектор „Замразяване“ е една перспективна част от консервната промишленост, като двата вида продукти (замразени и консервирани) си имат своя пазарен дял. Потреблението на замразени зеленчуци расте и то не само в България, което е добре. Но те си имат специфичен пазарен дял, който не застрашава консервните предприятия.

Тази година се очаква да е нелоша за този бранш, тъй като миналата година повечето от запасите бяха продадени.

- Производителите на плодове и зеленчуци в България като цяло не искат да се обединяват в сдружения. Това пречка ли е за вашия сектор?

Създаването на обединения на производителите започна като тенденция преди няколко години, но поради различни причини процесът не беше завършен.

Защо трябва да се обединяват производителите? При създаването на обединения на регионален принцип дребните производители могат да използват еднакъв сорт семена и да осигурят растителна защита на високо ниво, тъй като ще могат да си позволят професионални консултации от агрономи. В резултат ще могат да предлагат големи партиди на пазара, което за нас като преработватели е много важно – да имаме проследяемост, да знаем откъде идва суровината във всеки един буркан и всичко това да бъде документирано.

Малко са примерите за мащабни добиви например на червена капия, корнишони или патладжан. Това затруднява организацията на производството на консерви, което се отразява и на контрола на суровините.

Липсата на организации е проблем е и за финансовото подпомагане на производителите, тъй като вместо да се отпускат субсидии за една голяма организация с множество членове, трябва да се работи със стотици дребни земеделци, което е доста по-трудно. Характерно за Европейския съюз е, че една част от помощите минава именно през тези организации.

- Какво се случва с работата по стандартите за лютеницата?

Работим по създаването на браншови стандарт. Почти е изяснено нашето окончателно предложение, като оттук нататък вече то трябва да бъде съгласувано с представителите на научните институти по хранителни технологии и Агенцията по храните. Целта ни е до края на годината да имаме готов стандарт.

- Какво не трябва да има в лютеницата по стандарт?

Според нас в този продукт не трябва да съдържа консерванти и оцветители. Трябва да има достатъчно количество доматено и пиперково пюре. С други думи, да се придържаме към традиционния продукт, който се консумира във всяко българско домакинство. Известно е, че в домашно приготвената лютеница не се слагат оцветители или аромати на чушка и домат.

Разбира се, най-добре е лютеницата да се прави само от пресни домати и чушки. Има такива продукти на пазара, но процентът е малък, тъй като при тях себестойността е много висока. Въпросът е да се стигне до разумен компромис, така че потребителите да бъдат доволни от съотношението между качество и цена на продукта и да могат да направят информиран избор.

Целта е да имаме лютеница от естествени продукти, а не просто да си говорим за стандарти. Нека който иска, да произвежда пастообразни продукти, стига да се знае какво има в тях. По принцип в цял свят съществува тенденция производителите да бягат от оригиналните рецепти при масовите продукти.

След като дефинираме минималните изисквания, ще направим всичко възможно, за да регистрираме продукта като традиционен. Но съгласно правилата не можем да регистрираме в Европейския съюз лютеницата просто така. Трябва да има конкретен район и продукт, за който да докажем, че съществува традиционна рецепта, по която продуктът се е произвеждал в продължение на столетия.

Все пак българската лютеница не може да бъде произведена, ако нямаме български домати и чушки.