Български производители на козметика се прицелиха в пазарите на Евросъюза и САЩ

Ще стъпят ли българските производители на козметика на нови пазари и какво търсят най-много потребителите – това коментира пред Investor.bg Николина Узунова, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика"

- Г-жо Узунова, до каква степен кризата повлия на вашия сектор и как се справят производителите на козметика в момента?

Последните две години не бяха лесни за козметичния и етеричномасления бранш. Рязко намаляха заявените количества от страна на контрагентите, увеличи се междуфирмената задлъжнялост. За щастие, тежката икономическа обстановка не доведе до фалити сред членовете на асоциацията.

- Какво отчетохте при продажбите през миналата година?

По предварителни данни произведените в страната през 2010 г. шампоани са с 24,4% повече спрямо 2009 г., а произведената паста за зъби – с 16%.

Тенденцията да намалява вносът на парфюмерия и козметика беше прекъсната миналата година. Спрямо 2009 г. внесените количества козметика се увеличиха с 1,3%. Заради по-ниските средни цени стойностният обем на вноса спрямо 2009 г. е по-малък с 4,3 на сто.

- Как се развива износът на произведените в България козметични продукти?

По принцип по-голямата част от произведените в България козметични продукти и пасти за зъби са предназначени за износ. Над 50% от експорта е за страни от Евросъюза - Румъния, Германия, Великобритания, също и за Украйна и Русия.

През 2010 г. отбелязахме поредното увеличение на изнесените от България козметика и парфюмерийни продукти. Експортираните количества са с 9,3% повече спрямо 2009 г., а в стойностно изражение увеличението е с 20,3%.

Отрицателното салдо намаля значително. През 2010 г. то спадна до 49,1 млн. евро, което беше подобрение с 32,3% на годишна база.

Средната цена на изнесените от България парфюмерийни и козметични продукти е по-висока, от което заедно с по-големите количества стойностният обем на износа достигна 103,1 млн. евро. Делът на козметиката в износа на страната миналата година стигна 0,66% срещу 0,38% през 2009 г.

Близо 60 на сто от вносната козметика идва от ЕС – основно от Румъния, Германия, Франция и Полша.

Българската козметична индустрия е на изключително високо ниво. Законодателството за сектора беше хармонизирано с европейското още през 2003 г., така че българските производители се съобразяват с европейските изисквания за качество и безопасност вече почти 10 години. А това означава, че козметиката ни е конкурентна и може с основание да търси своето място на европейския и световния пазар.

Асоциацията ни има изключително активна международна дейност. Фирмите се срещат с производители на козметика в ЕС, участваме в основните специализирани международни изложения като Cosmoprof в Болоня, InCosmetics, InterCharm в Москва, Beauty World в Токио, Beauty World Middle East в Дубай. Така се опитваме да стъпим на нови пазари и да завоюваме пазарни позиции.

В момена традиционните ни пазари са Русия и страните от ОНД, но все повече компании се стремят към пазарите в Евросъюза и САЩ.

- Какви инвестиции правят производителите на козметика?

Производителите инвестират в технологично обновление, иновации, реклама и участия в международни изложения. Козметичният бранш в световен мащаб е определен като най-иновативният и най-бързо развиващият се. Ежегодно на пазара излизат множество нови продукти, чийто живот става все по-кратък. Българските производители се съобразяват с този факт и доста успешно се справят с конкуренцията.

Напоследък сме свидетели на нагласата на масовия потребител да ползва предимно козметика, обозначена като „натурална”, „био” и „еко”. Започналата от хранителната индустрия тенденция вече категорично и трайно навлезе и в нашия отрасъл. Затова българските производители инвестират и в този вид производство.

Основен проблем при биокозметиката е липсата на законодателство в европейски и световен мащаб, което да урежда производството. Засега не са разработени и единни стандарти за сертификация.

- Какво се случва с производството и износа на етерични масла?

Основните етерични масла, които се произвеждат в България, са розовото и лавандуловото масло, маслата от мента, бор, босилек, бял равнец, гераниум, здравец, салвия и др. С най-голямо икономическо значение са розовото масло, маслото от лавандула и мента. Българското розово масло е световноизвестно със своите качество и аромат.

Последните години бяха особено трудни за етеричномасления бранш – освен с икономическата криза, розопроизводителите трябваше да се справят и с неблагоприятните климатични условия. За щастие, всички тези трудности не доведоха до загубата на пазарни позиции, успяхме да задоволим и търсенето на продуктите.

Продължаваме да бъдем лидер в производството на розово масло, като наш основен конкурент е Турция.

- Каква е актуалната цена на килограм българско розово масло?

През 2010 г. българското розово масло се търгуваше на цени над 4 хил. евро за килограм, като стойността на отделните продажби варираше в рамките на 1000 евро. Разбира се, единичната цена силно зависи и от количествата на конкретната сделка.

Все още е рано да се коментират цените на розовата масло през 2011 г., тъй като розовата кампания приключи съвсем скоро и тепърва започват търговските преговори и реалните продажби. Засега нямаме основания да смятаме, че цената на маслото ще падне.

- Засиленото търсене на розово масло създава ли предпоставки за внос на ментета?

Етеричномасленият бранш не остава незасегнат от нелоялните производители и търговци, а проблемът вече се наблюдава в цял свят. Затова през последните години се наложи практиката да се купува по мостра – преди продажбата да стане факт, купувачът получава мостра от оферираната партида розово масло.

Мострата се оценява и анализира, и едва след това се стига до финализиране на сделката. Така сериозните продавачи и купувачи се борят доста успешно с ментетата.