Бойко Костов: Бизнесът се нуждае от по-яснa данъчна рамка

Бойко Костов е председател на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) от 2011 г. Той е дипломиран експерт-счетоводител от 1993 г. и притежава близо 20-годишен стаж като одитор.

От 1998 г. той е управляващ съдружник на СОП "Бисиком-61". Бил е главен счетоводител и финансов директор на "Интерпред СТЦ София" (1994-1998 г.), заместник главен счетоводител и главен счетоводител в "Трансимпекс" (1990 -1994 г.), счетоводител и главен счетоводител във ВТО "Кореком - поделение София".

Завършва УНСС със специалност "Счетоводна отчетност на външната търговия" и има следдипломна квалификация по "Бизнес администрация".

Потърсихме г-н Костов във връзка с приемането на нов Закон за счетоводството, в който да бъдат въведени изискванията на новата директива на ЕС за финансовите отчети. С него коментирахме и данъчното законодателство, както и предизвикателствата пред малките и средни предприятия (МСП).

- Г-н Костов, какви промени да очакваме в българското счетоводно законодателство във връзка с изискванията на новата директива за финансовите отчети?

Трябва да се очаква изцяло нов Закон за счетоводството, доколкото работната група постигна консенсус, че е по-добре да има изцяло нов закон, отколкото да се правят изменения и допълнения на стария. Новите моменти, които са предизвикани от европейската рамка, това е да се въведат в самия Закон за счетоводството няколко категории предприятия – микро, малки, средни и големи предприятия, както и съответните дефиниции за малки, средни и големи групи.

Да се въведе една специална глава, в която да се регламентират задълженията на големите предприятия и предприятията от публичен интерес, работещи в областта на добивната индустрия, да представят едни т.нар. специални доклади относно плащанията, които те извършват към държавата за ползването на нейните природни богатства.

С други думи  целта е да се постигне повече прозрачност, повече информация за публиката как държавата е „оттъргувала“ своите природни богатства и дали е стигнала до някакви пазарни цени и да се знае въобще от обществото какви суми получава самото то за природните богатства, които държавата предлага да се ползват от различни компании. Както и да не се допусне търговия с незаконен дървен материал на пазара на европейската общност.

- Какво по-конкретно се предвижда в Закона за счетоводството? Или просто се въвежда новата директива, за да не се променя стария закон?

Директивата трябва да бъде имплементирана като част от законодателството от 20 юли 2015 г. и да започне да се прилага за годишни финансови отчети, започващи от 1 януари 2016 г. Естествено в самия закон ще трябва да се предвидят възможните опции и облекчения, които дава директивата, за намаляване на административната тежест по отношение на водене на счетоводството на микро и малки предприятия, да се регламентират по нов начин изискванията за съставяне на консолидирани финансови отчети и освобождаването на малките групи от това задължение.

Евентуално ще има нов праг за прилагане на Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), който трябва да бъде коригиран и съобразен с директивата, и съответно - нови прагове за задължителен независим финансов одит на годишни финансови отчети, които също да са съобразени с изискванията на директивата. Но крайното решение за праговете за одит е оставено на база принципа на субсидиарността - да бъде взето от всяка отделна страна членка.

- А докъде стигна темата за въвеждането на единен европейски одиторски паспорт?

Тази тема касае одиторското законодателството. По-скоро единният одиторски паспорт вероятно няма да бъде приет. Освен него в самата директива на ЕС се предвиждаше и по-облекчен начин за упражняване на професията от едно лице от една държава членка в друга.

Предвиждаше се и един облекчен режим, който, вместо съответния одитор от друга държава-членка да се явява на изпити в съответния национален институт, лицето да работи под контрола на местен одитор за един период от 2 или 3 години, след което да може да работи самостоятелно. Това според нас е рисково по отношение на одита защото няма гаранция, че след този период на адаптиране одиторът ще познава достатъчно добре националното данъчно, търговско и осигурително законодателство.

Но за тези две неща предстои да видим като крайното решение в новата директива, с която очакваме в следващата година да бъде затворено това досие и да бъде факт новата директива за задължителните законови одити и съответно - регламентът за специфичните изисквания за законови одити на предприятията от обществен интерес.