Виолина Маринова: Банките трябва ефективно да управляват кредитния си риск

2013 г. е към края си. С нея се отбеляза и петата годишнина след началото на финансовата криза. С главния изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова си поговорихме каква бе тя за банковия сектор в България.

Не пропуснахме да обърнем внимание на свитата кредитна активност, как тя влияе върху приходите и печалбата на финансовите институции.

Законът за личния фалит, алтернативите за спестявания и регулациите в Европейския съюз също бяха сред темите. Ето какво сподели за читателите на Investor.bg г-жа Маринова.

- Г-жо Маринова, 2013 г. вече е към края си. С нея банковият сектор отбеляза и петата си година след началото на финансовата криза. Каква беше изминалата година за банковия сектор в България и какво очаквате в следващите 5 години?

Нелека година, свързана с много политически предизвикателства. С такива бе изпъстрена цялата година. Както забелязваме, освен политическа криза има и икономическа, т.е. липсва икономически ръст. Незначителният икономически ръст и стагнацията на пазара се отразяват негативно и върху банковия сектор, който е взаимозависим от икономическата среда.

Второто предизвикателство са законодателните промени, които се предвижда да бъдат приети от парламента, по които банковата общност дискутира, дава становища. Все още промените са в процес на дискусия, на даване на становища и изслушване на различни аргументи. Предстои да разберем какво ще бъде крайното решение за изменение в законодателството.

Едновременно с това има и натиск от различни клиентски организации. Обратната връзка от клиентите, тяхното мнение, е от изключително значение за адекватното предлагане на банкови продукти и услуги.  Невинаги обаче тези организации са легитимни и понякога подвеждат клиентите, които трябва да вземат решение. В опита си на ръководител съм се убедила, че трябва да се чуе позицията на всички страни, за да се прецени кое е подходящото решение.

Не бива да се правят общи изводи от единични казуси. Това също е едно от предизвикателствата за банковата система, защото се губят много усилия, много енергия,  за да доказваме понякога неща, които са очевидни. Не казвам, че банките са безгрешни. Трябва да се разговаря за случаите, които възникват, и да се намира решение за двете страни, не едностранно. Не бива под натиск на емоции  да се предлагат законодателни промени.

За следващата година не очаквам промяна в тенденциите. Личното ми становище е, че статусът ще бъде непроменен. Надявам се да не са негативни. Ако говорим за по-дълъг период, за следващите пет години - трябва да се ориентираме по това, какво се случва в страните от Западна Европа. Като членове на Европейския съюз  не трябва да забравяме, че не сме сами на остров. Ако европейските пазари се развиват възходящо, то и ние ще се развиваме възходящо.

Все пак очаквам, че може би не в следващите три, но към края на петата година може би трендът ще започне да се обръща. Няма да бъде толкова бърз този процес. Може да ме сметнете за песимистка, но не очаквам бурен ръст в края на петата година. Може би ще бъде постепенен, като трябва да се отчита  спецификата,  различната народопсихология на европейските страни. Не смятам, че кризата ще свърши бързо. Ако беше така, то досега да сме свидетели на нейния край, и ако беше само национална, то може би по-лесно би се преодоляла..

- А как мислите – твърде много ли са банките за сравнително малък пазар като нашия? Т.е. нужна ли е според Вас консолидация в сектора?

Много или малко, не мога да кажа. Но, да, наистина има собственици на банки, които възнамеряват да се освободят от някои от субсидиарите си. Но въпросът е – има ли купувач? И ако отговорът е „Да“, то той има собствена стратегия и преценка. Дали да закупи и какво цели, като закупи банка? Защото един бъдещ собственик, разширявайки дейността си с още една, или сливайки се или поглъщайки друга банка, би следвало да си е направил внимателен анализ какво очаква от тази придобивка.

Като знаем, че у нас пазарът е доста стагнирал, не очаквам много бързо сливания или покупки на други банки. За тази година има вече един случай на придобиване на банка в България. Всяка банка си има своя стратегия и намерение. Не може да се дават никакви рецепти и да се прогнозира какво би се случило. Може би броят на банките у нас е малко по-голям от необходимото за пазара, но вероятно до една-две години ще бъдем свидетели на естествен процес на редуциране на техния брой.