Св. Бъчварова: При покупката на земеделска земя ще се искат 3 години уседналост

Какви ограничения се предвиждат в покупката на земя от чужденци, след като Конституционният съд отхвърли наложения от депутатите мораториум и какви законодателни промени предвиждат управляващите по отношение на агросектора – това коментира пред Investor.bg Светла Бъчварова, председател на парламентарната Комисия по земеделие.

Г-жо Бъчварова, предлагате промени в Закона за собствеността на земеделските земи, които да ограничат покупките от чужденци. Защо според Вас са необходими подобни промени, още повече, че Конституционният съд отхвърли наложения от парламента мораториум за земята?

По принцип този закон се нуждае от доста сериозен ремонт, защото наблюдаваме някои негативни тенденции в земеползването. На първо време това, което ще се внесе в Народното събрание, е свързано с необходимостта да се разпишат правила за покупко-продажбата на земя, които ще засегнат и българските граждани.

Ще въведем изискването при покупка на земя съответното лице да е живяло поне 3 години в България – тоест въвежда се принципът на уседналост. Така, ако физическо лице от ЕС иска да купи земеделска земя, ще сме сигурни, че ще иска да се разпорежда с нея – да я обработва или да управлява имота си. Не изглежда логично да се купува земеделска земя и тя да стои необработваема.

И още нещо – чуждестранните физически лица ще трябва да докажат източника на средствата. Причината е, че сега българските граждани попълват данъчни декларации, доходите им са ясни и могат да бъдат проверени. За физическите лица, граждани на ЕС, също трябва да бъде намерена система и това да бъде уточнено.

Предвид решението на Конституционния съд не смятате ли, че е възможно пак да възникне противоречие с европейските правила?

Не, промените не биха противоречали. Само в шест европейски държави има свободен пазар на земеделските земи и той е ограничен заради високите цени. Всички останали държави имат подобни мерки - разписани претенции към купувачите.

Целта е покупката на земя да е съпроводена с нейното разпореждане и обработка. Нито една държава не може да си позволи да не знае за какво се купува земята. Не е нормално при условията, в които се развива земеделието, да се купува земя само заради това, че имате финансови средства и искате да притежавате някакъв актив.

В законодателството на повечето европейски страни даже има още по-сериозни ограничения и те са свързани със забрана за сделки в гранични райони, иска се образование. Ние не смятаме да въвеждаме подобни изисквания на този етап.

Искаме отговорно отношение. Като човек, който работи в областта на земеделието, не съм привърженик да се закупува земя, само защото някой има свободен финансов ресурс.

Бизнесът обаче в подобни ситуации реагира, като обвинява политиците в непазарно поведение.

Вярно, непазарно е, но земята трябва да бъде в стопански оборот. С нея трябва да се произвежда. Спекулативните покупки на земя единствено с цел да се чака по-добра пазарна реализация са нещо, което в повечето държави се забранява. Защото земята е особена стока и при нея нямаме неограничено право на собственост. Земята трябва да се пази, да се защитава например от ерозия и химикали.

Наистина, в България земята е евтина, в сравнение с останалите европейски държави. Това може да ни постави в положението да не можем да управляваме този ресурс и да го включим в икономически активна дейност.

По отношение на белите петна какво предвиждате?

Това е въпрос, който ще бъде продължен под някаква форма в Закона за подпомагане на земеделските производители. Предвиждат се промени, които да свържат системата на подпомагане с правно основание за ползване на земята.

Белите петна са проблем, от който не можем да избягаме. На този етап се получава така, че собствениците и общините губят при ползването им.

Много от започналите споразумения (за белите петна) не завършват със заповед (за ползването им  - бел. ред). След като споразуменията не завършат със заповед, това означава, че в общината не постъпват средства за нивите за тези собственици, които биха си получили иначе рентата. Все пак реализацията на собствеността става именно с плащането на рентата.

Последните справки на министерството на земеделието показват, че от около 8 млн. дка, които се разпределят като бели петна, само за 1,5 млн. дка се издават заповеди и се получава необходимото заплащане (по сметките на общините – бел. ред.).

Останалите площи се ползват без правно основание от хората, които ги обработват. Те би трябвало да платят на общините и оттам – на собствениците.

Вкарването на изискване в Закона за подпомагане на земеделските производители за задължително правно основание за ползване на земята от 2015 г. според мен ще бъде една правилна крачка. Именно заповедта ще бъде правното основание за ползване на земята.

Просто тези, които ползват земята, решиха да получават един бонус. С промените смятаме, че могат да се решат някои от проблемите. Ако не се плати – имотът няма да се очертава следващата година за подпомагане.  Санкцията е крайна, но трябва да има някакъв ред в това отношение.

Още една промяна в закона – трябва да се реши въпросът с пасищата. Предвиждаме пасищата от държавния и общински поземлен фонд да бъдат предоставяни с предимство на регистрирани земеделски производители, които имат животновъдни обекти в рамките на определеното землище, на базата на определени нормативи според броя на животните.

Терените трябва да бъдат предоставени, без фермерите да участват в търг. Но заплащането ще е на базата на пазарни цени, които могат да се установят от плащанията през предходната година.

Ако останат мери, пасища и ливади извън предоставените на стопаните с пасищни животни, тогава ще действа системата на търговете. Дължим това на животновъдите, защото те имат сериозни проблеми с ефективността.

Защо предлагате създаването на агенция за земята?

Още сме в работна фаза, уточняват се функциите на бъдещата агенция, когато това стане, ще представим проекта. За мен е важно, а и в нашата предизборна платформа това беше отразено, да започне да се въвежда някакъв ред по отношение на земеползването.

Това започва с малки стъпки, свързани с обединяване на информационните източници, които сега са разположени в редица дирекции и се управляват по различен начин. Необходим е регистър на арендните договори, на тези, които ползват земята. Целта е, когато има проблем при обработката на земя, неполучаване на рента или други проблеми, да има механизъм за арбитраж.

Сега какво се получава – сключвате аренден договор, възможно е ползвателят да не плаща рента. За да си потърсят правата, собствениците трябва да се обърнат към съда. Там собственикът не може да се справи и ми се струва, че не е редно да се действа по този начин. Като не се плаща рентата, би следвало договорът да бъде прекратен едностранно. Това е нормална практика. Не може да се ползва земята, без да се плащат ренти.

Ако има агенция по земята, всеки един собственик или ползвател би могъл да се обърне към нея, ако иска да си разширява бизнеса. На базата на регистрите той ще може да потърси собственици на земи, за да се сключи договор и да се реализират едни или други инвестиционни намерения.