Николай Хаджидончев: Изтеглянето на лекарства от пазара ще продължава

Как може да се покрие дефицитът в бюджета на НЗОК?

С рязане на разходи няма да стане - не че няма какво да се оптимизира в системата, но е много опасно нещата да се вършат на парче без внимателен анализ и участието на всички страни. Към момента са изчерпани много от хипотетично възможните мерки за намаляване на разходите и аз не виждам откъде може да дойдат сериозни икономии освен компромис с качеството на здравната услуга, което никой не желае.
 
Достатъчно ли са парите, заделяни като БВП за здравеопазване?
 
Не. Имаме два проблема - първо, че имаме много нисък брутен вътрешен продукт, и второ - заделяме най-малка част за здраве в сравнение с други страни в ЕС. При условие че от най-ниския брутен продукт заделяме най-малко за здравеопазване, няма как да стане. Нека не забравяме и че българският пациент доплаща най-много от джоба си за здраве, сравнено с Европа, което също е сериозен проблем, защото при най-масовите заболявания, имаме най-ниския процент на реимбурсация.

Така реално пациентите, които са основни ползватели на медикаменти – пенсионери например, трябва да отделят най-много от джоба си. Именно това е и една от причините у нас постоянно да се говори, че са скъпи лекарствата. Не цените на лекарствата са високи, а пациентът трябва да доплаща голяма част от стойността им. Това пък води до решение за компрометиране на терапии, намаляване на дози, самолечение и т. н.
 
Какви са предложенията на асоциацията?
 
Трябва да се гарантира минимален пакет генерични лекарства, който да са заплаща от Здравната каса и пациентът да може да си го позволи. А който има възможност и иска да се лекува с други медикаменти, да има възможност да си доплаща. Това е и ролята на генеричната индустрия – даваме възможност да се покрие с минимални средства сериозни заболявания и то за пациентите с най-ниски финансови възможности. Това е въпрос на държавническо решение - да се отделят средства за заплащане на социално-значимите заболявания в най-висока степен, както впрочем беше преди години. За нас това е верният подход – да се отнеме част от тежестта на НЗОК да плаща за скъпоструващо лечение за редки заболявания, то да бъде гарантирано от държавата, а Касата да гарантира минимум покритие на всяка една болест на сто процента. Защото иначе е неравнопоставено – сърдечно-съдовите заболявания са също толкова опасни, колкото и други тежки заболявания. Едните обаче са финансирани в по-голяма степен. Смятаме, че този подход за плащане от НЗОК дискриминира пациенти. Затова и предлагаме всеки един пациент да получава базова лекарствена терапия, която да му гарантира нормален живот. Базовата терапия трябва да бъде гарантирана на основата на генерични медикаменти, защото те са най-достъпни като цени.
 
Какво е мястото на Teva България на фармацевтичния пазар?
 
Teva България е една от най-новите мултинационални компании, които навлизат на българския пазар и като такава се развива изключително успешно. Компанията регистрира двуцифрен ръст – над 20 процента през всяка една от последните три години. Всяка година пускаме нови продукти на пазара, както и оптимизираме нашия маркетинг. Що се отнася до финансовите резултати, те са трудно предвидими, защото крайните цени на нашите продукти се променят постоянно, както и заради спирането на някои от медикаментите. Но моята прогноза е, че се надяваме да задържим и тази година двуцифрения ръст, а и индикациите от първото тримесечие са такива.
 
За миналата година реализирахме ръст на продажбите от 25,4%, което е най-високият ръст от Топ 30 компании по класацията на IMS Health.
 
Плановете ни са да навлезем на нов пазар – този на лекарствата без рецепта и започваме подготовка в тази насока.