Иван Иванов: Бавната реформа на ВиК сектора поставя в риск програма Околна среда

- Как ще стане това окрупняване – с изкупуване на дружества или по друг начин?

- Това е въпрос, на който още не съм срещал отговор. Окрупняването е заложено и в стратегията, за да се повиши капацитетът на операторите, но никой не е казал как точно ще стане. Аз съм препоръчвал на управляващите да изпратят до всички областни управи и кметства няколко варианта – сливане, холдингови структури, изкупуване. Всичко е възможно, но трябва да се даде решение.

- Кой вариант бихте препоръчали?

- Предполагам, че най-подходящи са вариантите за холдингови структури или изкупуване. Въпросът не е толкова търговски, тъй като говорим за социални услуги на държавни или общински дружества. Затова смятам създаването на холдингови структури за най-подходящо – операторите в една област да се обединят в една структура и да работят на съответната територия. Не знам обаче доколко това е приемливо от страна на Европейската комисия, с оглед изпълнението на програма „Околна среда“.

- А дали е приемливо от страна на местната власт?

- Мненията на общините, собственици на ВиК дружества, са в различни посоки. Някои категорично не искат водните им дружества да се влеят в едно по-голямо. На други категорично не им пречи, защото предприятията са прекалено малки и трудно могат да отговорят на изискванията за качество на услугите.

Дискусията ще продължи дълго. Най-важното е да не се прави насилствено окрупняване, макар че имаме примери в Европа, където се е случило точно това – в Унгария например със закон секторът радикално е окрупнен.

- Това означава ли, че едва след три години ще имаме реформиран воден сектор?

- Реформите трябваше да са факт още тази година. Сега виждам малко отстъпление. В строителното министерство говорят, че договорите между асоциациите и ВиК операторите ще бъдат сключени до края на тази година. А досега се говореше, че трябва да бъдат подписани в началото на 2015 г.

Закъснението на оперативна програма „Околна среда“ ще е основно поради това, че има изискване пари да се дават само там, където има един оператор на област и работеща асоциация, но освен това трябва да има и прединвестиционно проучване, което да показва кои са приоритетните обекти.

- След като вече страната подготви генерални планове за развитие на ВиК сектора по региони, какво ще представляват изискваните от Брюксел прединвестиционни проучвания?

- Оказа се, че мастер плановете не са достатъчно задълбочени според правилата на Еврокомисията. Те показват нуждите, но не навлизат достатъчно точно и задълбочено в технико-икономическата оценка на проектите. Сега трябва да се добавят приоритетните обекти и кои са възможните решения за тях. Например като се строи пречиствателна станция, има различни типове такива съоръжения. Те са подходящи при определени условия, струват определени средства и трябва да се избере най-добрият вариант.

- Как обаче ще се развие това във времето, предвид необходимостта тепърва да се обявяват търгове за консултанти, които ще изработят проучванията?

- Точно това е притеснително. Дори търговете да не се обжалват, процедурите ще траят шест месеца, а изпълнението около година и половина. След това ще имаме приоритетни обекти, ще се кандидатства и ще се възложи работата.

Сега борбата е да договорим с ЕК като безусловно необходими някои вече готови работни проекти. Да не чакаме да доказваме нещо, което е очевидно. Засега има сигнали, че това ще бъде прието. Като конкретен пример за такъв проект ще посоча пречиствателна станция за питейни води в Шумен.

Но като цяло с европейски пари ще се правят канализация и пречистване на отпадъчни води, за да изпълним нашите ангажименти, с което сме закъснели. Има 12 готови проекта, предполагам, че са за Асеновград, Добрич, Пловдив – обекти, които минаха търгове, но по една или друга причина бяха задържани в ЕК, понеже трябваше да получат пряко одобрение от Брюксел заради високата им стойност.