Иван Иванов: Бавната реформа на ВиК сектора поставя в риск програма Околна среда

- След цялата работа по реформите дали ще ги приключим към 2018 г.?

- Би трябвало. Ще закъсаме сериозно, ако реформите закъснеят и не започне изпълнението на оперативна програма „Околна среда“. Дори се опасявам, че ако  се забавим с 3 или повече години, а има предпоставки да е така, можем да загубим цялата програма.

- Защо цялата, след като трябва да реформираме водния сектор?

- Около 75% от бюджета на програмата е точно за води. И още нещо – ако разчитаме прединвестиционните проучвания да бъдат финансирани от самата програма, това означава, че отлагаме с една година целия процес. Затова трябва да се вземе решение от кабинета и проучванията да се финансират от бюджета. В противен случай отлагаме всичко за неопределено време.

- В риск ли е програмата към момента?

- Категорично да.

- Защо от Брюксел настояват ВиК дружествата да управляват европроектите, а не общините, както досега?

- Логиката е, че ВиК дружествата ще могат да възстановяват средства чрез амортизацията на активите. Изграденият в общините капацитет трябва да бъде прехвърлен в дружествата, но това не е проблем.

- След като досегашната програма „Околна среда“ беше замразена за около година заради нередности при обществените поръчки, организирани от общините, какви изводи трябва да си направи местната власт?

- Един от проблемите беше свързан с критериите за избор на изпълнителите. ЕК установи, че критериите не са обективни навсякъде. Затова бяхме наказани. Можем да обвиняваме както общините, така и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), защото още в началото можеше да има типови обществени поръчки с конкретни критерии за оценка на изпълнителите.

На практика се изпълняват типови работи – реконструкция на пречиствателни станции, строеж на нови, подмяна на водопроводи. МОСВ към оня момент е решило, че ще даде право на възложителите да действат по собствени критерии. Аз лично мисля, че това не е било правилно. Този, който дава парите, има правото да налага условия. Трябва да си изведем поуките и в бъдеще това да не се случва.

Сега по-важно е дали сме достатъчно добри при изпълнението и при контрола за качеството на материалите, за да не последват последват нови санкции от ЕК. Надявам се, че няма да се стигне дотам.

- На кого го препоръчвате?

- На общините и на МОСВ. Нашата асоциация започна една инициатива – даваме знак за качество на пластмасовите тръби и установихме, че има какво да се желае.

В България един продукт може да има сертификат, но последващият контрол е занижен и не се правят изпитания дали написаното в документацията е действително. Проверката трябва да се прави от надзора, за което са необходими средства. В България само една частна лаборатория може да прави изпитания на пластмасови тръби, което също е притеснително.

- Трябва ли държавата да покрива разходите за финансови корекции на общините?

- Да, защото има разпределена отговорност. Ако не ги покрият, какво ще се случи? Аз разбирам аргументите на общините, че те в повечето случаи са координирали съдържанието на тръжните си процедури с МОСВ.

- В такъв случай кой е отговорен за санкциите?

- Няколко правителства са отговорни в случая, но МОСВ можеше да е по-взискателно към кметовете. Не виждам защо общините трябва да имат такава свобода да пишат едни странни критерии към изпълнителите. Ще дам следния пример: най-много точки получава офертата с най-ниска консумация на електроенергия. Тя обаче се смята като пари, но не се фиксира цената на киловат. Или други измислени параметри – например нереалистично време за доставка.

- В проект за промени на Закона за водите се предвиждат Държавната агенция за метрологичен надзор (ДАМТН) да има повече правомощия за контрол на язовирите. Това ще реши ли сегашния проблем – за един язовир да отговарят няколко институции?

- Предлага се една първа стъпка, но тя е недостатъчна. И към момента има контрол на съоръженията, въпреки че той не е много логично уреден. Една междуведомствена комисия обикаляше язовирите и даваше предписания на собствениците. Знаем какво е състоянието на съоръженията, но не се инвестираше в рехабилитацията им. Сега тази  междуведомствена комисия ще бъде заменена държавен орган – миналото правителство искаше да е ДНСК, а сегашното – ДАМТН.

Това обаче не решава големия проблем. Не съм чул откъде ще дойдат парите, за да се поддържат тези големи съоръжения, а собствениците не са задължени да ги рехабилитират. Ако не се вкарат механизми, които да задължат собствениците на базата на доклад на контролиращата агенция да правят рехабилитация, пак ще останем в същото положение.

Главният въпрос е откъде ще дойдат парите. Ако голяма част от язовирите в критично състояние са собственост на общини, те трябва да получат субсидия, за да ги поддържат. Или да вдигнат концесионните такси.

Част от язовирите в критично състояние са на „Напоителни системи“, за които знаем, че нямат пари да ги възстановяват. Положението е под контрол при съоръженията, които се стопанисват от НЕК и от ВиК оператори.

Ясно е, че държавата не е в добро финансово състояние, затова, ако е необходимо, част от тези съоръжения трябва да бъдат изключени от системата.

- Кога ще намалим сегашните 60% загуби на вода?

- В началото на 2016 г. трябва да влязат в сила новите 5-годишни бизнес планове на ВиК операторите. Те трябва да фиксират техните годишни цели за нивата на услугите и тогава ще знаем конкретно кой оператор каква цел си поставя.

Според мен загубите може да намаляват с 2 - 3% годишно, ако се правят системно инвестиции в подмяна на водопроводната мрежа. Към 2020 г. бихме могли да намалим загубите на вода с 5% средно за страната, при положение, че заработят тези 5-годишни бизнес планове.