Н. Савова: Все повече български бизнес модели ще тръгнат по света

Д-р Надежда Савова-Григорова е културен антрополог (завършила доктората си от Университета „Принстън“, САЩ). Основател на Международния съвет на самодейните средища като световна мрежа от културни центрове през 2008 г. Създател на първата Хлебна къща в дома на прабаба ѝ в гр. Габрово, към момента “Народно Читалище ‘Св.Св. Дамасик и Онуфрий Габровски – 2011”. Координатор на международната дейност на Мрежата Хлебни къщи, консултант по културни политики към ЮНЕСКО и други международни организации.

Мрежата Хлебни къщи на Надежда Савова-Григорова беше българският финалист в глобалната инициатива на CHIVAS – THE VENTURE WIN THE RIGHT WAY. Носител е и на редица световни награди в областта на социалното предприемачество.

С Надежда Савова-Григорова разговаряме за социалното предприемачество в България и развитието на Мрежата Хлебни къщи като компания на световно ниво благодарение на една от иновативните им услуги – своеобразната арт терапия с месене на хляб.

Предприемачеството в България не се развива особено гладко поради различни причини – серия от кризи, бюрокрация, манталитет и т.н. Как стоят нещата при социалното предприемачество? Какви са нагласите и не се ли появи нещо като мода напоследък?

Мога да дам като пример неприятната ситуация с фирмите, които наемат хора с увреждания, и регламентът в Закона за обществените поръчки за тези фирми, с който се злоупотреби. Това също е вид социално предприемачество – да наемеш човек от някаква уязвима група, но се злоупотреби. Надявам се обаче, че социалното предприемачество няма да се опорочи. Аз ръководих едно европейско изследване на социалното предприемачество в частта за България. Изследвах всички възможни организации, които съществуват тук. Много са малко тези, които се самоиздържат. Могат да се преброят на пръстите на двете ръце. Сред тях са нашите две фурни, които плащат заплати и консумативи, които ползваме за нашите безплатни програми за хора с увреждания и други различни общности.

Много други организации се наричат социални предприятия, но те са обикновено дневни центрове на хора с увреждания, които правят сувенири и ги продават по фестивали. Това не е социално предприемачество поне до момента, в който не изплатиш поне една заплата на един човек, под някаква форма да има устойчив бизнес елемент.

В момента ние стартираме програма за обучение и менторство, защото много хора ни молят да им помогнем да стартират нещо по-устойчиво. Ще започнем през есента, вече имаме и уебсайт. Нарекли сме го “Училище за социално предприемачество”. Някои обучения ще са платени, но за хора, които не могат да си позволят, обучението ще е безплатно. Надявам се, че след като стартираме обученията, в България ще започнат и повече социални предприятия.

Интерес има, особено от организации, които от години работят с хора с увреждания и други уязвими групи. Има например една организация, която работи с наркозависими и сме говорили да ги обучим за хлебари. Те имаха и много хубав магазин за мебели, но той, за съжаление, затвори. Трудно е да се развиват такива инициативи, още повече, че и самите хора не са професионалисти. Те си имат своите проблеми и отнема много време да ги обучиш и задържиш на работа, да им създадеш навици. И при нас беше така. Ние работим с няколко младежи, лишени от родителска грижа, от Габровския дом. Трудно и с много търпение, но получиха се нещата, след 5 години работа с тях сега трима са наети при нас във фурните в Габрово и София.