Д. Бобева: Не е коректно да се твърди, че не изпълняваме критериите за еврото

Кой критерий според Вас е най-трудно постижим?

- Фискалният. Правителствата имат неограничим апетит за повече разходи и повече дълг особено когато финансирането е по-евтино. Това е нещо като да си на диета, когато си много гладен и пред теб стоят любимите храни.

Според гуверньора на БНБ г-н Димитър Радев България следва да запази валутния борд до влизането в еврозоната. Какво ще стане с курса на лева спрямо еврото от момента на присъединяването ни във Валутен механизъм II, т.нар. „чакалня“ на еврозоната, до момента на окончателно приемане на еврото?

- Нищо – валутата ни ще се присъедини при същия курс на лева спрямо еврото. А ВМ II не е „чакалня“ и е много погрешно да се счита, че е, защото през тези две години трябва да се водят политики за осигуряване и поддържане на стабилността на националната парична единица.

Най-вече от политическата воля ли зависи дали ще приемем еврото?

- По-скоро на политическата воля на нашите партньори в ЕС, отколкото на нашата – ние си вършим работата – поне така показват критериите.

С избирането си за управител на централната банка г-н Димитър Радев обеща, че ще работи за влизането ни в еврозоната, като първо направи цялостна оценка на българския финансов сектор. Печатницата на БНБ вече се сертифицира за печатане на евро... Кога според Вас присъединяването ще е факт?

- Не е достатъчно управителят на БНБ да работи за присъединяването – всъщност то най-малко зависи от него. По-важно е министърът на финансите да гарантира изпълнението на най-трудния критерий – критерия за държавна бюджетна позиция. Най-вече икономиката трябва да работи, да се сближава с европейската и да се създадат условия за продължаване на стабилността на лева, което към момента критериите показват, че е налице.

Парадоксът е, че точно в годините на икономическа криза държавите членки, които имат задължение да приемат еврото, от гледна точка на критериите изглеждат по-готови за пълноправно участие в Икономическия и паричен съюз.

Винаги съм била убедена, че колкото по-рано се присъединим към еврозоната, толкова по-добре за нас като страна с паричен съвет – не може вечно да сме във валутен борд! Примамливо е да се възползваме от евтиния ресурс на ЕЦБ, така и икономиката ще се финансира по-евтино, но нека не повтаряме предимствата на членството в еврозоната. Във всички случаи ползите са повече от рисковете.

Но през последните години еврозоната много се промени – кризата я промени и постави доста въпроси. Например, въпросът е защо страните извън еврозоната изпълняват критериите, вкл. най-трудния, а тези които са в нея – не?

Как оценявате бъдещето на еврозоната като цяло? Според ЕЦБ ще мине време преди еврозоната да включи още членове към настоящите 19 страни.

- Това не съм го видяла в доклада. Подобно заключение не е честно и не е според правилата.

Кои страни от включените в доклада не покриват критериите за членство?

- Винаги съм се изумявала от това как ЕЦБ може и най-добрите новини да ги интерпретира негативно. Това е и Докладът за сближаването, в който всички страни, с изключение само на Хърватия и Швеция и то само по отношение на един от числовите показатели, изпълняват критериите.

В края на кризата покриването на Маастрихтските критерии от държавите извън еврозоната е автентичен критерий за стабилност. Защото това говори, че повече стабилност има извън еврозоната, отколкото в нея?! Държавите членки извън еврозоната успяха да стабилизират публичните си финанси и да постигнат устойчиви равнища на дългосрочни лихвени проценти.

Някоя от тези страни заявила ли е, че не желае да приема еврото на този етап и защо?

- През последните години се засилва политическият аспект на присъединяването към еврозоната, т.е. икономическата рационалност все по-малко влияе върху вземането на това решение. При някои от Балтийските страни определено надделяха тези фактори и външно-политическата нестабилност във връзка с украинската криза. Повечето страни се опитват да погледнат рационално на този въпрос и разработват доклади, в които оценяват предимствата и рисковете от присъединяването си към еврозоната.

Това несъмнено е разумен подход – това прави изборът ясен и съответно по-устойчив. Трябва да сме напълно наясно за всички аспекти на присъединяването, защото ако разглеждаме влизането в еврозоната, както често се прави, само като политически избор, този политически избор лесно може да се промени с друг политически избор.

Референдумът за излизане или оставане на Великобритания в ЕС е на 23 юни. Според Вас евентуален Brexit ще доведе ли до напускане на други страни (не само на ЕС, но и на еврозоната)?

- Още преди присъединяването на страната към ЕС и след това в продължение на 6 години съм участвала в доста комитети и работни групи в ЕС заедно с колеги от Великобритания. Наблюдавала съм какви са английските позиции в областта на икономиката и финансите и искрено съжалявам, че те не промениха политиката си при присъединяването на новите държави членки, не станаха по–активни архитекти на ЕС и така пропуснахме историческия шанс заедно да направим Европа по-малко бюрократична, по-малко централизирана, по-малко самодоволна.

А сега този референдум раздели самата Великобритания по един толкова важен въпрос – тя няма да е вече същата. И защо? Никой не успя да каже дали и какво е загубила досега страната от членството.

Колкото до това дали други страни биха напуснали – има сериозна заплаха това да се случи. Членството не е лееща се благодат, а възможност за повече икономика, повече сигурност и повече сътрудничество: ако успееш да се възползваш от тях – остани, ако не - проблемът е твой.