Д. Бобева: Не е коректно да се твърди, че не изпълняваме критериите за еврото

Даниела Бобева е доцент в Института за икономически изследвания на БАН и преподава финанси и международна икономика в УНСС, ВУЗФ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

По-голямата част от професионалната й кариера е в областта на финансите – в Българската народна банка (БНБ) и Черноморската банка за търговия и развитие. Работила е в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, била е председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията.

Участва в две правителства -  като министър на търговията и външно-икономическото сътрудничество в служебното правителство (1997 г.) и заместник министър-председател по икономическото развитие (2013-2014 г.). Има над 30 научни публикации в престижни международни издания.

С доц. Бобева поговорихме за Доклада за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ), перспективите пред България за членство в еврозоната и бъдещето на валутния съюз.

През миналата седмица Европейската централна банка публикува своя Доклад за конвергенцията, в който посочва напредъка на България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция по пътя към еврозоната. Въпреки че сякаш темата за приемането на еврото не е актуална, излезе на дневен ред с доклада. Нека започнем разговора от това кои са критериите, които страната ни покрива и кои – не.

- Нека първо отбележа, че не е коректно да се твърди, че България не изпълнява критериите за присъединяване към еврозоната. Да погледнем икономически, а не формалистично на изпълнението на критериите. Новината е, че България е единствената държава членка извън еврозоната, която в три последователни доклада, т.е. вече 6 години, спазва всички числови номинални критерии – критерия за ценова стабилност – инфлационният (България е дори и сред трите държави членки, чиято инфлация се използва за изчисляването на референтното ниво), както и критерия „държавна бюджетна позиция“ в двата му аспекта – бюджетен дефицит в процент от БВП и критерия за дългосрочния лихвен процент.

Що се отнася до последния критерий – критерия за валутния курс, както се посочва в доклада, нито една от включените в доклада държави членки не участва във ВМ ІІ. Поради тази причина формално погледнато не изпълняваме този критерий.

Да погледнем реално същината на този показател така, както е дефинирана ролята на Валутен механизъм II (ВМ II): поне две години валутният ни курс трябва да е стабилен, т.е. да не надхвърля +/- 15% отклонение от курса спрямо еврото.

Ние спазваме този критерий вече 19 години и то при нулево отклонение – много повече, отколкото се изисква от принципите на ВМ II. В този смисъл формално ние не изпълняваме този критерий, защото нашата валута не участва във ВМ II, защото той се превърна от механизъм за стабилизиране на валути в политическа преграда пред приемането на еврото.

Защо политическа? За страните, които не искат да приемат еврото, а са задължени по смисъла на Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), това е удобен начин да се отлага приемането на еврото, а за Европейската централна банка, която никога не е искала нови страни в еврозоната (има си достатъчно проблеми и с настоящите), както и за другите страни, които участват във вземането на решението, това е много удобен начин за отклоняване на аспирациите за членство в еврозоната на държави, за които считат, че не са подходящи - независимо от това дали спазват или не критериите.

Още с първите доклади за конвергенцията ясно се налагаше схващането, че дори и да изпълняваме Маастрихтските критерии, това няма да е устойчиво. Ако това да изпълняваш стриктно критериите в продължение на 6 последователни години, при положение, че Икономическият и паричен съюз, в който участваш, е в тежка криза, а ние имаме най-стриктният възможен паричен режим, не е устойчивост, какво тогава е устойчивост?

Друг е въпросът и какви са следствията от спазването на критериите – като имаме най-стабилната макрорамка, конвергираме ли, сближаваме ли се с другите държави от ЕС и еврозоната? Това е друга тема, която изисква една по-концептуална теоретична дискусия относно икономическата рационалност и адекватност на критериите, по които се оценява готовността за присъединяване към еврозоната.

Самата ЕЦБ с всеки доклад се опитва да разшири критериите с т.нар „други съществени фактори“, но Договорът казва ясно, че само Маастрихтските критерии и нищо друго, не може да бъдат критерий за присъединяване към еврозоната, което да гарантира обективност на процеса и равно третиране на кандидатките.

Като аргумент за неизпълнение на критериите ЕЦБ посочва и наличието на правни аспекти. От какво естество са те и как биха се постигнали?

- Не трябва да се преувеличават тези несъответствия, защото те са лесно отстраними. Несъответствията са два вида – едните са по отношение на независимостта на централната банка, които са незначителни. Другата част винаги съм считала, че е безсмислена на този етап – това касае въвеждането в българското законодателство на текстове, които прехвърлят правомощия от БНБ на ЕЦБ, при положение, че това ще стане при присъединяването на страната към еврозоната, а на БНБ към евросистемата.

Не ви ли се струва абсурдно, например, сега да напишем в Закона за БНБ, че от датата на присъединяване към еврозоната ЕЦБ ще има правомощия в областта на статистиката? ЕЦБ много настояваше това да стане при присъединяването към ЕС. Така стана с Хърватия – бяха принудени да включат всички тези текстове, които никой не знае кога ще започнат да действат.

Исканията на ЕЦБ понякога са доста ирационални, както случаят с настояването „евро” на български език да се изписка като „еуро”. Всеки две години като излезе Докладът за конвергенцията с притеснение чета частта „изписване на еврото“ да не би на някой пак да му хрумне и да е решил да променя кирилицата - азбуката, която ние, Република България, сме внесли в Европейския съюз.

По същото време Европейската комисия също публикува Доклад за сближаване. Какво пише в него за България?

- Благодаря за този въпрос, тъй като всички медии цитират само доклада на ЕЦБ, а според Договора за функционирането на ЕС задължение е и на ЕК да подготвя аналогичен доклад, който се публикува в същия ден като този на ЕЦБ. В съдържателно отношение докладите са еднотипни, тъй като целта им е една и съща, а именно - да оценят степента на сближаване. Има все пак и разлики, дори и наименованията на критериите се различават. Но въпреки това в доклада на ЕК по-категорично е посочено кои критерии изпълняваме и кои не. Също ЕК не отделя такова широко внимание на съответствието на законодателството, а се съсредоточава повече върху икономическата страна на конвергенцията като по-стриктно се придържа към изискванията на ДФЕС.