Светла Несторова: Промените в КЗ стабилизираха сектора, но има още много работа

А успя ли секторът да се стабилизира след последните промени в КЗ и въвеждането на лимити за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди при настъпване на смърт на пътя?

- Да, след резките турбуленции миналата година, това донесе стабилизация в сектора. Но е явно, че лимитите, заложени в КЗ не са трайното решение на проблема. Започна да се образува твърде разнородна съдебна практика, присъждат се обезщетения за по-далечни роднини в някои случаи значително надвишаващи законовия лимит от 5000 лв. Това, което би донесло устойчивост в дългосрочен план е въвеждане на методика за определяне на размера на обезщетенията.

Всъщност поправките в КЗ важат до края на юни. След това трябва да влезе в сила въпросната методика за задаване на лимитите за имуществени и неимуществени обезщетения по задължителната застраховка "Гражданска отговорност". На какъв етап е тази методика, какво ще бъде записано в нея?

- Избраният от Гаранционния фонд консултант вече е изготвил и представил първия етап на работата – преглед-анализ на опита на други държави. Оттук нататък предстои работата по самата методология. Но искам да обърна внимание, че съдебната система е независима и тя би ползвала тази методика, не защото я има, а защото я приема за справедлива и обективна, защото и обществото я приема като такава. За да се случи това е нужно заинтересованите страни да бъдат пълноценни участници в процеса. Означава и провеждане на неслучилия се досега обществен дебат относно това какво е справедливо и какво не е справедливо да се плаща в българското застраховане. Сега се стига до парадокси на справедливостта – ситуации, в които една смърт може да доведе до материално облагодетелстване на определени лица. Застраховката няма за цел да възстанови справедливостта в света, а да покрие икономическа щета.

Има ли вече яснота какъв чужд опит е включен в докладите?

- Да, в анализа са представени практиките в 6 европейски държави - Германия, Франция, Италия, Испания, Гърция и Румъния. Обхванати са не само т.нар. „големи икономики“, но и съседни на нас държави.

Според вас готово ли е обществото за подобен дебат? Питам, защото си спомням добре какви бяха нагласите и реакциите по време на обсъжданията в парламента, и като цяло позициите бяха крайно поляризирани, без значение в чия полза.

- Има какво да се желае по отношение на културата на дебатиране в българското общество, но е важно да се работи в тази насока. По-добре да се чуят 100 различни и крайни мнения, отколкото да няма нито едно. Никой не е обещавал, че този тип дебати ще са лесни, но това е единственият начин да се достигне до общественополезен компромис.

Много шофьори се оплакват, че тази година, въпреки обещанията, полицата им по задължителната „Гражданска отговорност“ (ГО) е с поне 100 лв. нагоре? Според вас на какво се дължи?

- Действително, имаше значим ръст на премията по ГО през миналата година, който бе провокиран от два основни фактора – предписанието на КФН за увеличение на резервите по застраховката вследствие на системните загуби по тази линия на бизнес и решението на Върховния касационен съд (ВКС), с което се разширява кръгът на роднините, които имат право на обезщетение за „болки и страдания“ при смърт на техен близък на пътя. След намирането на регулаторно решение по казуса с ВКС, ситуацията се стабилизира, цената на ГО дори отбеляза леко понижение през ноември-декември.

После, обаче, започна да се появява разнородната съдебна практика, а това се отразява на резервите, които застрахователите заделят и съответно - на цената. Годишната статистика на КФН показва, че застраховката ГО е губеща, техническият резултат за 2019 г. отново е отрицателен и то в пъти повече от предишни години. Освен вече изброените фактори, войната по пътищата също оказа влияние. Ние сме сред страните с най-висок брой ПТП-та на глава от населението. За да има трайна стабилизация на цената на ГО, трябва да се работи в 2 посоки. Едната е намаляване на пътните произшествия и оттук на щетимостта, което може да стане чрез подобряване на пътната инфраструктура, чрез промяна, и то позитивна, в поведението на водачите. Втората посока е приемането на устойчиви и ясни правила за определяне на обезщетенията, което е целта на методиката. Когато говорим за поведение на пътя трябва да е ясно, че най-сериозният стимул за промяна към по-добра дисциплина, е икономическият, т.е. удар по джоба. Това може да стане само с прилагането на системата „бонус-малус”. Регулаторът активно работи по наредбата, като ние сме готови да се включим конструктивно в процеса на обсъждане.

Имаше доста спорни моменти, сега обаче се планира да отпадне обсъжданият през миналата година вариант при продажба на автомобил натрупаните наказателни точки, или т.н. „малус”, да вървят с него. За сметка на това една от идеите е в полиците „Гражданска отговорност” да бъде записвано кой ще кара колата, какво мислите за тази идея?

- Конкретните решения по този и други въпроси ще дойдат от регулатора и другите институциите, които изготвят наредбата. Мисля, обаче, че за да върши своята превантивна работа, системата „бонус-малус“ трябва да предвижда сериозни финансови последици за недисциплинираните водачи, за да ги „разтревожи“. Оттук може да се повлияе и върху поведението. Истината е, че 10-15% от шофьорите правят всички бели на пътя, останалите 85% от водачите са съвестни и заслужават да бъдат поощрени. Не е честно всички да плащат за поведението на определена недобросъвестна група.