Ф. Угринов: Българската аутсорсинг индустрия спешно се нуждае от лице

Филип Угринов e съосновател и изпълнителен директор на българската компания за аутсорсинг Call Point New Europe. Той е работил осем години като финансов одит мениджър за PricewaterhouseCoopers във Франция, България и Румъния. Бил е директор на отдел Финанси в Cora Group (трета по големина компания за продажби на дребно във Франция) в Сърбия. Угринов е магистър по икономика (УНСС) и по маркетинг (ESCE - Париж); освен това е сертифициран експерт-счетоводител (ACCA).

Другият основател и понастоящем изпълнителен директор на компанията е Ксавие Марсенак. Той е работил 4 години като одит мениджър за PricewaterhouseCoopers в България, последвани от 3 години на позиция M&A консултант в Лондон за Ernst&Young и 2 години в Париж като помощник на изпълнителния директор в германския индустриален холдинг Оtto Group. Господин Марсенак е възпитаник на ENSEEIHT Франция (магистър по информационни технологии), сертифициран експерт-счетоводител (ACCA) и притежава степен MBA от INSEAD във Франция. Освен това той е член на Securities Institute в Лондон.

С тях разговаряхме за развитието на аутсорсинг индустрията у нас и в Европа. Call Point New Europe има офиси в София, Пловдив и в Букурещ.

- Кои са основните предимства на България в сравнение с останалите популярни аутсорсинг дестинации?

Мерсенак: България, подобно на другите държави в Източна Европа, предлага уникални многоезични умения и това се търси все повече от всички големи аутсорсинг компании и техните клиенти.

В Индия например основно се говори англисйки и с другите езици имат големи проблеми да намерят хора. Филипините също са популярна дестинация, но и там се ползва главно английски и се работи за САЩ.

В Северна Африка се ползва главно френски. Всички останали езици трябва да се намерят на някое друго място. Например немският е много разпространен в Източна Европа.

Държави като България са облагодетелствани от факта, че това е една малка държава и хората от малки учат чужди езици може би повече от други държави.

- Тоест езиковите възможности са едно от главните предимства?

Угринов: Да, определено това е едното предимство. Другото е свързано с позиционирането на България в Източна Европа заедно със страни като Румъния, Унгария, Чехия, Словакия. Те започнаха да формират ново ядро за аутсоринг. Неговите основни предимства са свързани с качествен и квалифициран ресурс.

На второ място не трябва да се подценява, че ние сме много близка дестинация до европейския пазар. Когато се аутсорсва в Индия има и скрити разходи. Например всеки проджект мениджър трябва да пътува един или два пъти в месеца до Индия. Има също и голяма разлика във времето и да не говорим, че все повече компании отчитат и фактора „културна близост“. В този смисъл България е част от ЕС и за много от компаниите това е важно. Също няма рискове на ниво макроикономика или такива, свързани с тероризъм и т. н.

- Как страната ни се конкурира с другите пазари в ЦИЕ като аутсорсинг дестинация?

Угринов: Според мен в дестинациите за аутсорсинг, към които се насочват т. нар. услуги с висока добавена стойност (които не може всеки да предлага, които изискват специфични особености на персонала и с това правят уникална държавата) са страни като Чехия, Словакия, Полша. Последната например има поне 3-4 града, които имат повече служители в тази индустрия, отколкото цяла България.

Така че в България ако има едно нещо, с което изостава, е, че индустрията няма лице под формата на някакви браншови асоциации. Тя не се представя консолидирано на международни панаири, дори не се организират никакви форуми в България, на които да се поканят различни специалисти. На трето място, освен няколко спорадични лични инициативи на политици, не виждаме някаква целенасочена българска политика, която да продава държавата ни като такава дестинация.

Страни като Македония, Полша и други полагат големи усилия.

На няколко конференции за аутсорсинг пазара в Източна Европа на McKinsey, на които съм бил, присъстват представителите на властта на различни полски градове. Там те представят преимуществата на града, каква инфраструктура е организирана, университети и т. н.

В Индия това отдавна се е случило – квалификацията на хората се е обърнала към индустрията. Все повече университети включват в образователните си програми специални модули, котио да подготвят тези кадри. Това са нещата, които биха привлекли повече компании от света.

България има едно неоспоримо преимущество, свързано с разходите за труд, макар че обвързаността ни с валутния борд влияе негативно на този фактор. В Румъния леята загуби около 35% от стойността си през последните 6-7 месеца, и това изравни Румъния и България по този критерий. Дори Румъния в еврово изражение в момента може да бъде малко по-ниска, докато преди кризата, по наши наблюдения, тя беше около 20-25% по-скъпа.

- Не е ли рисковано България да разчита основно на ценовото си преимущество? Все пак и тук заплащането се покачва, макар и с много бавни темпове. Има ли още нещо, върху което трябва да акцентираме, за да си гарантираме дългосрочна конкурентоспособност?

Угринов: Естествено България не трябва да се позиционира в ниши, които не предлагат висока добавена стойност за клиента. Шансът на България е да предоставя бутикови услуги с хора, които имат специфична квалификация. България има имидж на страна, която продължава да произвежда математически таланти. Така че ние трява да съчетаем и да съумеем да привлечем тези клиенти.

Това е все едно да произвеждате Mercedes или колата Tata в Индия. И двете са коли, но едното изисква много по-високи технологии, и ще донесе много повече на държавата, отколкото другото.

Марсенак: Като говорим за многоезични услуги – много трудно тези услуги ще излезнат от Европа. В България сега нивото на заплатите е едно от най-ниските и въпреки че ще расте, каквото и да стане, то ще бъде едно от най-ниските през следващите 50 години. Така че тези услуги ако ги развиваме както трябва ще останат тук и няма да отидат в Китай.

Но нископлатените услуги, естествено може да се загубят.

- В какви индустрии трябва да се позиционира страната ни?

Угринов: Да, това е съществено. На практика пазарът на аутсорсинг е огромен. Никой не знае колко точно, но е някъде над 100-130 млрд. долара годишно. McKinsey казва, че ако се сметнат компаниите, които биха аутсорсвали, но в момента не аутсорсват, сумата се умножава по три. Потенциалът е голям, но различните компании, които искат да аутсорсват, търсят някакво задълбочено познание на техния сектор.

Нашата стратегия е точно такава – да се развиваме в няколко индустрии, които ние мислим, че са водещи за нашия бизнес. По дефиниция не правим ИТ развитие, а се фокусираме върху туризъм, пътувания и развлечения. Те са под голям натиск. Очаква се авиоиндустрията да завърши с над 10 млрд. долара загуба тази година.

Другата индустрия с много голям потенциал е електронната търговия. Тя е единствената, която расте в Европа. Данните, които аз имам са 10-15% в зависимост от европейските държави.

Също така считаме, че потенциалът, който има България като пазар за компании като нашата, се намира в публичните услуги. Държавата има много несвойствени дейности, които биха се управлявали много по-ефективно и качествено от компании, които гледат на това като на бизнес.

Това е един огромен потенциал. От време на време чуваме за различни проекти на общини, които искат да създадат едно модерно обслужване – центрове за клиенти, но те нямат знанията как да го направят и е съвсем естествено да го аутсорсват.

- Има ли български компании, които аутсорсват в рамките на България?

Угринов: Това е голям потенциал. В България компаниите, които аутсорсват в момента, са финансовите институции и телекомите.

Марсенак: Много по-малко от Румъния примерно. Там всички телекоми са аутсорснали много дейности. Докато тук - не. Ще дойде моментът, но явно няма толкова натиск върху цените, за да искат да ги намаляват.

Угринов: Мисля, че кризата се оказа един катализатор за тези процеси. Много компании от България вече започват да мислят за това и виждаме, че във финансовия сектор банките определено аутсорсват мекото събиране на просрочени вземания (телефонното събиране), тъй като то изисква точно тези специализирани ресурси и техника. Телекомите също започват да се оглеждат особено в сегмента за предплатени услуги.

- Говорейки за западните компании, които гледат към дестинации като България, кризата по какъв начин действа на такова решение – по-скоро спира ли ги или ги кара да са по-предпазливи?

Марсенак: Има и двата случаия. Компаниите, които са по-напреднали, които имат опит в аутсорсинга, разглеждат текущите партньорства и си казват: „Защо да не отида в друга държава, в която е по-евтино?“ Имаме и такива клиенти.

Има други, които по-скоро се опитват да оптимизират вътрешните ресурси – такива, които не могат да уволнят 500 души сега, така че решават да изчакат.

Угринов: Определено кризата ускори процеса и премахна много от бариерите, които стояха пред различни средноевропейски държави, да помислят за аутсорсинг като цяло – било то в собствената си държава, или в друга, когато говорим за ниършоринг (от англ. nearshoring – аутсорсинг към близки географски дестинации, бел. авт.).

Но натискът за съкращаване на разходи и оптимизиране на процеси, доведе до тази тенденция все повече компании да гледат на аутсорсинга като на едно решение не само за спестяване на разходи. Основните преимущества са постигането на по-добро качество. Работи се с партньор, който е високотехнологичен и непрекъснато инвестира в технологии. И не на последно място този същият партньор може да даде някакви идеи за иновации – да предостави услуга, която е много иновативна и която може да изведе компанията на едно по-високо ниво.

- Колко хора са заети в индустрията у нас?

Угринов: По наши данни в България има около 5 хил. изнесени работни места. Ако сравним със Словакия – там има 12-15 хил., при население от 5,6 млн. В Полша има 40 хил. души, които работят в индустрията. В Румъния, която е почти 21 млн. души, има около 21-22 хил. и виждаме, че там има дсота повече усилия (и на бизнеса, и в някаква степен, индиректно на държавата) да промотира градове като Тимишоара и Клуж Напока, да се отварят международни летища, линии и т. н. В Бълагрия има 3-4 града, които имат шанса да привлекат такива инвеститори. Това са Русе, Варна и Пловдив.

Агенцият за чуждестранни инвестиции също би могла много повече да подпомага тези усилия.

Марсенак: Като говорим за държави като Франция – там в бивши индустриални райони, където има затворени заводи, държавата дава финансова помощ на компаниите и местните колцентрове с цел да се създават работни места. Дава им помощи като безплатен наем, безплатна сграда за даден брой години, плаща се заплата на целия персонал за 1-2 годнии и т. н.

- Тук би ли могъл да се приложи този модел?

Убеден съм, че ако един град в България даде 2 хил. кв. м офис безплатно, готов е да подпомогне, например да плаща социални осигуровки, веднага ще се създадат 500 работни места.

Угринов: Тук отново да се върнем на потенциала на т. нар. публични услуги. Какво пречи различни процеси и обслужване на граждани да бъдат изнесени например във Видин? В градове, в които има висока безработица да се създават такива центрове, в които на практика с по-ниски разходи с персонал, който ще бъде много по-дългосрочно ориентиран да работи в тази индустрия, би могъл да осъществява тези услуги. Както основните принципи на аутсорсинга важат на глобално ниво, така те важат и на национално ниво. Една дейност в днешния глобален свят на технологии може да бъде извършвана от всяка точка на страната ни.

- Колко е голям такъв един ценови арбитраж и колко дългосрочен може да бъде той? Ако даден бизнес реши да аутсорсва в регионален град, за да си струат всички тези усилия, може ли да разчита дългосрочно?

Угринов: Няма да кажа точна цифра, но ще кажа които са факторите, които влияят положително. В един град, в който има висока безработица, автоматично текучеството е намалено до минимум – имаме лоялни работници, които са дългосрочно. Освен това има официални статистики за разликите в заплащането в провинцията и столицата, средно тя е сигурно 20%, а в някои райони достига до 50%.

Също не трябва да се подценяват фактори като офис площи. В големия град, в центъра или в София цените не могат да се сравняват с площите в по-малките градове. Това са основните параметри, които биха обусловили една подобна операция.