Климатичните промени могат да предизвикат нова ипотечна криза

„Това не е калкулирано от пазарите“, казва Рич Соркин от Jupiter. Или както отбелязва Ханс Хелбекмо, анализатор от McKinsey: „Въз основа на този анализ на Jupiter, нашият собствен анализ предполага, че можем да станем свидетели на проценти на загубите от ипотечни дефолти, подобни на тези по време на кризата от 2007 г., през следващите 10 до 20 години."

Но също толкова шокиращо е колко невъзприемчиви изглежда все още са много инвеститори и политици по отношение на тези рискове. Част от проблема е, че политиците рядко искат доброволно да съобщават лоши новини на избирателите.

Друг проблем е, че финансовата индустрия и политическите кръгове днес страдат от същите структурни модели, които попречиха на повечето инвеститори да разберат опасностите, породени от ипотечните кредити преди повече от десетилетие. Днес малък брой застрахователни експерти и учени по изменението на климата разбират рисковете. Не ги осъзнават и някои финансови играчи, включително хедж фондовете.

Повечето обикновени инвеститори имат недостатъчно разбиране за пълните последици, защото науката за климата - като ипотечните деривати - е технически сложна. Дори професионалните мениджъри на активи имат трудности с определянето на вероятностите, залегнали в застрахователните прогнози. Резултатът е екстремна информационна асиметрия.

Още по-лошото е, че “силозите” във финансовите институции и държавните агенции възпрепятстват рационалното планиране. И дългосрочният характер на проблема кара някои инвеститори да приемат, че правителствени органи, като Федералната агенция за управление на извънредните ситуации в САЩ, ще създадат мрежа за сигурност. Това самодоволно предположение вероятно е толкова погрешно, колкото широко разпространеното убеждение преди кризата от 2008 г., че федералните институции в Америка ще защитят ипотечните пазари от шокове.

И така, как ще свърши това? Хубаво би било да се мисли, че работата на ПОИ и други сега ще подтикне инвеститорите, застрахователите и банките към навременни действия, които биха позволили цените на активите да се нагодят плавно. Би било още по-хубаво, ако правителствата обърнат внимание на апела на госпожица Тунберг и се заемат с изменението на климата, както и да станат по-честни с избирателите за това, което предстои.

Но не залагайте това да се случи. Историята показва, че екстремните информационни асиметрии пораждат пазарни шокове. Това се случи по време на ипотечната сага в САЩ. Трудно е да се повярва, че ще бъде по-различно с изменението на климата.