Недостигът на жилища в Германия е на най-високото си ниво от 20 г. насам

Решението може да са социални жилища – сгради с контролиран наем, чието строителство е субсидирано от държавата или са собственост на местните власти. Но тези имоти стабилно намаляват от над 2 млн. през 2006 г. до малко над един милион в момента, сочат данни на германската статистика.

От 400-те хиляди апартамента, които правителството на Шолц иска да изгражда всяка година, 100 хил. трябва да бъдат субсидирани от държавата. Но то е успяло да изгради само 20 хил. социални жилища през 2022 г., сочат данни на Германската асоциация на наемателите.

Това кара много специалисти като Дитмар Валберг, управляващ директор на института ARGE, да смятат, че правителството не успява да долови мащаба на проблема. Всичко се свежда до пари, отбелязва той.

„Ако искате 400 хил. апартамента на година и 100 хил. субсидирани апартамента, значи трябва да се бръкнете достатъчно дълбоко в джоба си“, казва Валберг.

Искания за специален жилищен фонд

По изчисления на Валберг строителните разходи за апартамент достигат средно 5000 евро на кв. м, от които най-малко 2000 евро трябва да бъдат субсидирани, за да стане жилището достъпно. Затова Валберг е сред хората, които призовават правителството да създаде специален жилищен фонд на стойност 50 млрд. евро по подобие на фонда за 100 млрд. евро, който Шолц обеща на германската армия миналата година.

Асоциациите на наемателите се присъединиха към каузата и смятат, че правителството може да предприеме още много мерки, за да създаде нови социални жилища, като преустройство на търговски обекти или премахване на наложените със закон срокове на социалните жилища.

„Това е голям проблем в Германия“, отбелязва Юта Хартман, говорителка на Германската асоциация на наемателите. „Социалните задължения като контрол върху наемите съществуват само за определено време. И когато те изтекат, апартаментът се връща на отворения пазар и може да бъде използван за извличане на печалба“, коментира тя.

Това също така означава, че строителните предприемачи могат да вземат субсидии за изграждането на социални жилища, като знаят, че все пак ще могат да извлекат печалба от имота след 20 години.

„Целият проблем със строителството на социални жилища е пренебрегван от години. Явно няма политически интерес за промяна на законите или за превръщането на строителството на субсидирани жилища в по-привлекателно за инвеститорите“, коментира Хартман.

Единственото положително според нея е, че правителството на Шолц създаде специално министерство на жилищата и строителството – ведомството на Гейвиц е първото на федерално ниво в Германия от 1998 г.

Устойчиво строителство

Другият голям проблем, който остава нерешен, е как амбициозните цели за жилищно строителство на правителството да се впишат в също толкова амбициозните му цели за защита на климата.

Гейвиц обяви, че всяка година ще бъдат заделяни 750 млн. евро за субсидиране на климатично неутрално строителство. Редица жилищни асоциации веднага критикуваха сумата като смешно малка за пазар, на който всяка година в строителство на жилища са инвестирани десетки милиарди евро.

В същото време собственици на имоти разбраха, че изолирането на домове може да им донесе много пари, защото те не плащат за дейностите. „От гледна точка на наемателите всеки ремонт на сграда, свързан с климатичната неутралност, автоматично означава повишаване на наема“, отбелязва Хартман. „Законите за наемите в Германия дават възможност, ако собственик ремонтира сградата си, да прехвърли всички разходи на наемателите. Това не е честно – този сегмент от населението на практика понася финансовото бреме на климатичната модернизация“, допълва тя.