Сунак и Байдън допускат една и съща грешка за жилищата

Британският премиер Риши Сунак и президентът на САЩ Джо Байдън насърчават една и съща грешка – да дават на хората пари, вместо да работят по-усилено, за да разширят предлагането. И в двата случая грешката се допуска на жилищния пазар, отдавнашно място за вредни политически идеи, пише Тайлър Коуен за Bloomberg.

В програмата на Консервативната партия от миналата седмица все пак имаше една добра идея за жилищата, а именно обещание за изграждане на 1,6 млн. допълнителни жилища през идните пет години. Това ще понижи наемите и цените на жилищата и ще позволи на британските компании да се разширяват с по-голяма лекота, тъй като потенциалните служители ще могат по-лесно да се справят с високите жилищни разходи. В същото време си заслужава да си припомним, че партията даде сходно обещание през 2019 г., но не успя да го изпълни.

За съжаление, предложенията не спират до тук и е по-вероятно – ако се сбъдне малката вероятност торите да задържат властта, те да успеят със следващата си идея – 1 млрд. паунда за купувачите на първо жилище за покупки на жилища на цена под 400 хил. паунда с намерението да могат да купят жилищата с първоначални вноски от едва 5%, ниска сума за британския пазар. Това напомня за програмата Help to Buy по-рано в мандата на Сунак.

Тази политика нарушава основните закони на икономиката. Ако дадете пари на хората и субсидии за заемите, за да купят жилища, търсенето на жилища ще се увеличи, а с това и цените. Жилищата като цяло няма да станат по-достъпни, въпреки че всеки, който получава непропорционални субсидии, ще спечели. Обществото като цяло няма да спечели.

Жилищната политика често се натъква на напрежение между две групи от хора – тези, които се опитват да купят дом, и тези, които вече притежават дом. На първите може да се помогне, като се направят жилищата по-достъпни с увеличаването на предлагането. За да се помогне на вторите, които често са по-възрастни избиратели, жилищата трябва да станат по-скъпи. Ако се опитате да задоволите и двете групи, в крайна сметка ще се провалите и на двата фронта.

Говорейки политически, по-лесно е да дадете пари на избирателите, отколкото да създадете стимули за изграждане на още жилища. Затова твърде често предлагането се ограничава, а търсенето се субсидира. Резултатът е високи цени и задушаване на всякакви пазарни стимули за изграждане на още жилища. С течение на времето, дори субсидията да купи някой и друг глас в началото, нейната стойност се прибира от съществуващите собственици на жилища. Не е изненадващо, че и двете идеи се предлагат преди избори.

За съжаление, САЩ вече дават лош пример за британците. Планове през последно време на администрацията на Байдън призоваха за сходен подход към жилищната политика, а именно субсидиране на търсенето. По-рано тази година Байдън призова за данъчни облекчения на стойност 10 хил. долара за американците, купуващи първи домове, и за тези, които ги продават. Това също ще увеличи търсенето на жилища и цените и така голяма част от стойността на субсидията ще отиде при сегашните собственици на жилища.

Планът на Байдън може да увеличи още повече цените на жилищата. Ако американците започнат да очакват, че правителството ще действа многократно в подкрепа на цените на жилищата, домовете ще изглеждат по-сигурна инвестиция. Така ще има още една причина за увеличаване на търсенето.

Подобно на плана на Сунак този на Байдън също призовава за повече строителство, а именно изграждането на два милиони нови или ремонтирани достъпни жилища. Проблемът е, че в САЩ повечето препятствия пред новото строителство идват на градско, окръжно и щатско ниво. Планът на Байдън споменава данъчни облекчения за по-евтини жилища и се полагат усилия да се окаже натиск върху местните власти да позволят повече строителство. Но отново федералното правителство се справя по-добре с раздаването на пари, отколкото с използването на децентрализираната политическа система в Америка за дерегулиране на строителството. Затова ако планът бъде придвижен напред, вероятният резултат, както и във Великобритания, ще бъде субсидиране на търсенето и задушаване на предлагането, което ще доведе до по-високи цени на жилищата.

Но в краткосрочен план тези субсидии все пак може да донесат политически победи. Ако политиците дават пари на избирателите, те са склонни да харесват тези политици, тъй като не много хора вземат предвид дребния шрифт от негъвкавото предлагане, разпространението на субсидиите и дългосрочните вторични последици, когато пускат бюлетината си.

Разпоредбите за субсидиране на жилищата са лоша идея. Но те биха били по-малко вредни, ако са включени в строителството на много нови жилища. Фактът, че нито Сунак, нито Байдън са направили това е показателен. Истинската цел тук е да се дадат пари, за да се купят гласове.

До момента, когато става въпрос за жилищния пазар, както Великобритания, така и САЩ се провалят на елементарни изпити за икономическа рационалност.