Как могат да се спестят 111 млн. лв. при издаване на разрешителни за строеж

Бизнесът и гражданите в България биха могли да имат нетни ползи в размер на над 111 млн. лв. в рамките на 10 години, ако процедурата за издаване на строителни разрешителни бъде оптимизирана по модел, представен днес от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Институтът е разработил проект, в който се предлагат няколко основни решения за сега съществуващите проблеми при издаването на строителни разрешителни в страната. Те касаят основно Закона за устройство на територията (ЗУТ), начините на неговото прилагане и успешното функциониране на онлайн административни услуги от страна на общините.

Икономистите предлагат намаляване на броя категории проекти строеж (които сега съгласно ЗУТ са 6 вида); оптимизиране на информацията, свързана с подробното планиране на инфраструктурата; намаляване на сега съществуващите три фази на инвестиционно проектиране (идейна, техническа и работна) до една - на инвестиционното проектиране и премахване на експертните съвети към общините, като отговорностите се прехвърлят към частни експерти консултанти.

Основните икономически ползи са свързани с оптимизиране на информацията за подробното планиране на инфраструктурата – те биха били в размер на над 3,38 млн. лв., ефективна работа на „едно гише” (ползи от 72 млн. лв.), по-малко съдебни дела, свързани с издаването на строителни разрешителни (3,19 млн. лв.), премахване на експертния съвет по оценка на съответствието към общините (18,19 млн. лв.).

Ключов фактор за успешното оптимизиране на процедурата по издаване на строителни разрешителни е въвеждането на работещо електронно правителство, като ползите от това са в размер на 71,8 млн. лв., са изчислили от ИПИ. Икономистите припомниха, че съгласно Стратегията за електронно правителство в края на 2005 г. в страната трябваше да има възможност за онлайн подаване на документи за издаване на разрешение за строеж от т. нар. „четвърто поколение“, но това не се случи и услугата остана от първо поколение.

В зависимост от развитието на услугите съществуват четири поколения, поясниха от ИПИ. При първата степен институциите публикуват в интернет информация, която е достъпна за гражданите и фирмите. Втората предполага възможност за еднопосочно взаимодействие - институциите предоставят възможност за изтегляне на бланки и формуляри, свързани с услугите. При услугите от трето поколение има възможност за двупосочно взаимодействие, като потребителят изпраща писма, формуляри и други. по електронен път, но администрацията не е задължена да му отговори в реално време или по същия начин.

Най-развитата степен, четвъртата, означава наличието на транзакция - гражданите и фирмите комуникират с администрацията и обратно онлайн, като съществува механизъм за потвърждаване на действителността на транзакцията.

В България сайтовете на общините най-често предлагат административни услуги от първо поколение, като има и такива с възможност за даунлоуд на определени бланки и съвсем рядко се срещат сайтове с услуги от трето поколение.

Положителното е, че при извършения от ИПИ интернет мониторинг всички избрани общини (22) са разполагали със сайт, като голяма част от тях предлагат отделна секция с информация за извършвани административни услуги, срокове и такси.

Ако предложените реформи бъдат реализирани, общите ползи за икономиката биха били в размер на 168,67 млн. лв. След изваждане на икономическите разходи за изпълнение на тези реформи, които от ИПИ са изчислили, че възлизат общо на 57,1 млн. лв., се получава сумата на гореспоменатите нетни ползи в размер на 111 млн. лв.

Икономистите смятат, че след прилагане на всички предложени реформи срокът за издаване на разрешителни би могъл да съкрати до между 7 и 14 дни. В момента този срок е силно разтегливо понятие, като отнема между 1 месец и 1 година в зависимост от проекта, поясниха от ИПИ.

Според института сред основните проблеми при издаването на разрешителни са липса на прозрачност, наличие на корупционни практики и недостатъчна квалификация на местната администрацията.