М. Бенов: Отговорност на държавата е да създаде рамката на жилищния пазар

Такъв модел би могъл да залегне на общинско равнище в общини, където има изключително голям процент на необитаван жилищен фонд, а в същото време има определени категории хора, които имат нужда от жилище. В много общини не е толкова голяма нуждата от ново строителство, отколкото от правилно стопанисване и подобряване, вкарване в експлоатационна годност, реновиране на жилища и използването им по предназначение. Защо да не се потърсят механизми този действително много голям необитаван жилищен фонд да влезе в експлоатация и да отговори на определени потребности?

Какви са другите дефицити в законодателството по отношение на жилищата и на жилищната политика?

Споменах някои – липсата на специализирана жилищно-спестовна система, на субсидирана кредитна система. Има такива модели, те са широко използвани в цяла Европа, особено в Източна Европа. Това са специализирани банки, които ако ти спестиш една част от необходимите за закупуването на жилище пари, получаваш остатъка при изключително добри условия. Тук обаче ги няма.

Продължавам с липсата на законово регламентиране на наемните пазари... Всички тези неща са дефицити.

Българинът обаче се опари веднъж с една жилищно-спестовна система...

Трудно ми е да направя оценка, защото не съм добре запознат защо точно се опарихме. Тогава, когато тази система работеше, тя очевидно е била полезна. Тя обаче, като всички други неща, премина през много бурни времена. Да вземем само обезценяването на валутата, деноминацията и т. н. Това, което се получи, е че ако тези спестявания действително са имали относително по-голяма тежест и са били полезни за хората, получи се така, че те се обезцениха. Хората и сега си имат т. нар. лихвоточки, но ако през 1988-ма година са имали 1 000 лева и с тях са можели да си купят да кажем една десета от един апартамент, сега имат 1 000 лева, с които ... А и много хора се опариха от различни полузаконни и незаконни схеми. Тези специализирани институции, за които аз говоря, са големи, международни, с репутация.

Съществуват и специализирани институции, които строят и стопанисват жилища на непазарен принцип. Ако на пазара един кв. м. се строи за 200 евро например, той се продава за 800. Ако купувате обаче от организация, която не го прави на търговски пример, можете да си го купите за 200 евро или за 210 евро, но няма да е за 800. Не е дадена такава възможност, но това не е умишлено, а просто не е мислено в тази посока. Това не застрашава конкуренцията на строителния бранш, защото се прави целево и се обслужват конкретни нужди.

Като говорим за дефицити обаче, основният е този – имаме за всяко нещо стратегии, подстратегии ... Правят се мерки, залагат се приоритети, индикатори, разработват се и се приемат закони. Проблемът е в неспазването на всичко това. Трябва да се направи необходимото законът да бъде прилаган. Друг проблем е непоследователността, с която се работи, и факът, че се работи на парче. Липсва интегрираният подход.