Йeнс Тирфелдер: Санирането може да бъде един от двигателите на икономиката

Един от най-големите проблеми не само за строителството, но и за икономиката като цяло, това е „сивият“ сектор. Какво е отражението му в бизнеса със строителни материали?

Според статистиките „сивата“ икономика в България е между 35 и 38%, т. е. повече от една трета. Предполагам обаче, че в строителството делът е по-голям и може би дори над 50% -  укрива се ДДС, не се издават фактури и т. н.  Естествено, това е проблем и влияе на нашите партньори, тъй като този, който злоупотребява по отношение на ДДС, е с 20% по-изгоден от конкурентите му. Опитваме се да се концентрираме върху сериозните партньори и да представяме интересни решения и продукти. Успехът на фирмите, които укриват ДДС и други подобни, е краткосрочен, тъй като в крайна сметка решението се взима от крайния потребител.

Доколко според Вас въвеждането на европейските изисквания за качество би ограничило сивия сектор? Част от тях бяха отложени за по-късен етап заради опасенията, че производителите в България не биха могли да им отговорят.

Намирам тези изисквания за правилни. Като член на ЕС нямаме друг избор и трябва да ги изпълним. Бихме могли да го отложим, но все някога ще трябва да ги реализираме. Те дават шанс да се повиши цялостното качество на строителството. Разбира се, това няма да е лесно за някои фирми, въпросът е какви стратегии имат, дали са ориентирани в краткосрочен или в дългосрочен аспект.

Ако целта на фирмата е да реализира краткосрочна печалба, което много често се случва, особено в Източна Европа и в частност в България, трябва да е ясно, че тази фирма няма да се задържи дълго. Според мен европейските цели към 2020 г. са подтик да се инвестира в повишаване на качеството на строителната продукция.

Нека си припомним и причината за протестите от миналата година – високите сметки за електроенергия. Какво можем да направим срещу това? Естествено, бихме могли да предложим правителството да понижи цените, но доколко това е оправдано и толкова лесно? Би било от полза, ако обитателите на жилищата си зададат въпроса за личния си принос по отношение намаляването на консумацията на енергия. Има различни възможности в тази насока, но това са неща, които един потребител трябва сам да реши за себе си.

Като цяло ми прави впечатление, че хората тук мислят краткосрочно. Ако са изправени пред избор и едното решение струва 10 лева на кв. м, а другото – 12 лева, по-скоро биха избрали по-евтиното. В същото време не отчитат, че ще живеят 20-30 години в жилището и ще имат двойно по-високи сметки за отопление в сравнение с разходите при по-скъпото решение за подобряване на енергийната ефективност. Това за мен лично е една мистерия. Не говорим за чувствително по-високи разходи по време на строителството, а за разлика от порядъка на 5%. Те се изплащат за кратък период от време – около 3-5 години.

Друг такъв казус е проектирането по системата Еврокод, за което се смята, че ще оскъпи новото строителство. Доколко това наистина е така? Отговорът не е еднозначен, но се движи в порядъка на 10-15-20%, а не 50-100%. Разбира се, в началото новите изисквания винаги генерират по-високи разходи, но апелирам към всички участници в строителния процес – нека тези разходи да ги разпределим през целия експлоатационен период на сградата.

Често установяваме, че инвеститорите тук се фокусират върху строителните разходи. Те обаче са само началото на жизнения цикъл на една сграда. Това е въпрос и към проектантите и архитектите, които изготвят проектите. Тяхната задача е не само да нарисуват на хартия една сграда, а да я проектират по такъв начин, че бъдещият собственик да се чувства добре в нея и по отношение на разходите, които тя генерира.