IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Йeнс Тирфелдер: Санирането може да бъде един от двигателите на икономиката

Раздвижването на жилищния пазар все още не влияе на производителите на строителни материали, смята управителят на "Ксела България"

08:12 | 19.06.14 г. 13
<p>
	Йенс Тирфелдер. <em>Снимка: Личен архив</em></p>

Йенс Тирфелдер. Снимка: Личен архив

Един от най-големите проблеми не само за строителството, но и за икономиката като цяло, това е „сивият“ сектор. Какво е отражението му в бизнеса със строителни материали?

Според статистиките „сивата“ икономика в България е между 35 и 38%, т. е. повече от една трета. Предполагам обаче, че в строителството делът е по-голям и може би дори над 50% -  укрива се ДДС, не се издават фактури и т. н.  Естествено, това е проблем и влияе на нашите партньори, тъй като този, който злоупотребява по отношение на ДДС, е с 20% по-изгоден от конкурентите му. Опитваме се да се концентрираме върху сериозните партньори и да представяме интересни решения и продукти. Успехът на фирмите, които укриват ДДС и други подобни, е краткосрочен, тъй като в крайна сметка решението се взима от крайния потребител.

Доколко според Вас въвеждането на европейските изисквания за качество би ограничило сивия сектор? Част от тях бяха отложени за по-късен етап заради опасенията, че производителите в България не биха могли да им отговорят.

Намирам тези изисквания за правилни. Като член на ЕС нямаме друг избор и трябва да ги изпълним. Бихме могли да го отложим, но все някога ще трябва да ги реализираме. Те дават шанс да се повиши цялостното качество на строителството. Разбира се, това няма да е лесно за някои фирми, въпросът е какви стратегии имат, дали са ориентирани в краткосрочен или в дългосрочен аспект.

Ако целта на фирмата е да реализира краткосрочна печалба, което много често се случва, особено в Източна Европа и в частност в България, трябва да е ясно, че тази фирма няма да се задържи дълго. Според мен европейските цели към 2020 г. са подтик да се инвестира в повишаване на качеството на строителната продукция.

Нека си припомним и причината за протестите от миналата година – високите сметки за електроенергия. Какво можем да направим срещу това? Естествено, бихме могли да предложим правителството да понижи цените, но доколко това е оправдано и толкова лесно? Би било от полза, ако обитателите на жилищата си зададат въпроса за личния си принос по отношение намаляването на консумацията на енергия. Има различни възможности в тази насока, но това са неща, които един потребител трябва сам да реши за себе си.

Като цяло ми прави впечатление, че хората тук мислят краткосрочно. Ако са изправени пред избор и едното решение струва 10 лева на кв. м, а другото – 12 лева, по-скоро биха избрали по-евтиното. В същото време не отчитат, че ще живеят 20-30 години в жилището и ще имат двойно по-високи сметки за отопление в сравнение с разходите при по-скъпото решение за подобряване на енергийната ефективност. Това за мен лично е една мистерия. Не говорим за чувствително по-високи разходи по време на строителството, а за разлика от порядъка на 5%. Те се изплащат за кратък период от време – около 3-5 години.

Друг такъв казус е проектирането по системата Еврокод, за което се смята, че ще оскъпи новото строителство. Доколко това наистина е така? Отговорът не е еднозначен, но се движи в порядъка на 10-15-20%, а не 50-100%. Разбира се, в началото новите изисквания винаги генерират по-високи разходи, но апелирам към всички участници в строителния процес – нека тези разходи да ги разпределим през целия експлоатационен период на сградата.

Често установяваме, че инвеститорите тук се фокусират върху строителните разходи. Те обаче са само началото на жизнения цикъл на една сграда. Това е въпрос и към проектантите и архитектите, които изготвят проектите. Тяхната задача е не само да нарисуват на хартия една сграда, а да я проектират по такъв начин, че бъдещият собственик да се чувства добре в нея и по отношение на разходите, които тя генерира.

Последна актуализация: 20:12 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 12 rate down comment 3
MZ/X
преди 9 години
Парите плащани от българите (включително и от пенсионерите) за отопление и охлаждане на домовете изобщо не са стотинки! Ако в България има 3 милиона домакинства и всяко домакинство харчи по 200 лева средно за енергия, това са 7,2 милиарда лева на година. Ако санирането се изплаща за 10 години и намалява с 50% използваната енергия, това означава, че за 10 години 36 милиарда лева ще влезат в българската икономика вместо да ги даваме на руснаци, араби и т.н.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 12 rate down comment 1
hellwitch
преди 9 години
Приискало му се на Йенс бай *** да мисли.А дано ама надали.25г. бай *** си избира крадци и разбойници да го управляват, той знае, че са такива и пак ги избира. Остава да мисли и в преспектива
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 17 rate down comment 2
kefal
преди 9 години
Санирането не може да е двигател на икономиката. Едно е ново строителство, друго е саниране на 50 годишни панелки. При първото има обем и капитал, при второто пенсионери събират стотинки и наемат фирма да им залепи малко стиропор на панелите ... Няма как да се съпоставят тези 2 неща, разликата е огромна.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още