За пазара на строителни материали и тенденциите в строителния сектор разговаряме с Йенс Тирфелдер, управител на Ксела България.
Йенс Тирфелдер е строителен инженер от Техническия университет в Дрезден. След завършването на следването си работи в катедрата за строителни материали на същия университет, където участва в разработването на проекти, издаване на становища и се занимава с преподавателска работа. Стажът му в строителния сектор е над 28 години.
В Ксела Тирфелдер е вече от 22 години. Кариерата си във фирмата започва през 1992 г. като регионален търговски мениджър в провинция Саксония, Германия. От 2004 г. ръководи бизнеса на Ксела в Русия и изграждането на първия завод за клетъчен бетон в страната. От 2008 г. до февруари 2010 г. е в управлението на КСЕЛА в Полша и отговаря за разширяването на дейността на фирмата в балтийските страни и Украйна. Същевременно ръководи и оперативната дейност на Ксела в Украйна.
В Ксела България Йенс Тирфелдер е от 2010 г.
Г-н Тирфелдер, какво се случва на пазара на строителни материали на фона на актуалните тенденции в строителството и възстановяването от кризата?
Към момента не се наблюдава ясен ръст по отношение на новото строителство. Отчита се по-скоро засилване на активността и увеличаване на продажбите на вече построените жилища. Това се потвърждава и от статистическите данни, но този процес не оказва никакво влияние върху производителите на строителни материали, тъй като тези обекти са вече изградени.
Преди известно време прочетох, че около 100 хил. новопострoени жилища са празни и се предлагат активно на пазара на недвижими имоти. Макар и това да е знак за раздвижване на пазара, този факт не влияе върху нас като производител на строителни материали. Освен това, през първите три месеца на годината е започнало строителството на само 1 600 нови жилища, а това не е много. Въпреки това, ние все още очакваме повишаване на дейностите, свързани с новото строителство.
Тенденциите, които забелязваме, са, че инвеститорите са предпазливи. В разговорите ми с архитекти, строители и колеги от бранша те също споделят подобно мнение. Изборите за Европейски парламент приключиха скоро и резултатите са известни. Много хора по-скоро изчакват как ще се развият процесите в бъдеще, тъй като в България голяма част от проектите се реализират чрез държавни поръчки.
Всъщност Европейската комисия ни спря пари и по програмата „Регионално развитие“ - една от двете програми, които финансират строителни дейности, освен „Околна среда“, а това има пряко отношение с обществените поръчки и изпълнението им ... Не бих искал обаче да коментирам в детайли политическата обстановка в България, защото съм тук от скоро, но считам, че този факт е от голямо значение.
Казвате, че инвеститорите са предпазливи. Ясно е, че това е заради политическата ситуация и пренареждането на политическата карта в Европа, тъй като това оказва влияние и върху икономиката. Има ли Вашият бранш подготвени различни сценарии за развитие в зависимост от подреждането на политическите сили на фона на резултатите от Европейските избори?
Ние сме зависими от тази ситуация, но се опитваме стратегията ни да бъде колкото се може по-независима. Имаме три посоки, които активно развиваме. Първата са обновлението, санирането и ремонтите. Това е пазар, който винаги ще съществува, но проблемът е, че клиентите са малки, ние не ги познаваме и директният контакт с тях е затруден. По тази причина непрекъснато усъвършенстваме маркетинговата си стратегия.


Представят 34 творби във Варна послучай 135 години от рождението на Георги Велчев
В "Аспарухово" започна почистване на тротоари и пешеходни алеи (СНИМКИ)
Държавата даде премия от 110 хиляди евро на Карлос Насар
Какво ще бъде времето във Варненско в четвъртък?
ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ откри своя STEM център
Продажбата на ПИБ идва с по-малко свобода за клиентите
ЕС предлага заем от €45 млрд. за Украйна на фона на засилващите се руски удари
Си направи необичаен жест към Тръмп - лично го посрещна на летището в Шънджън
Скелетите в гардероба на Deutsche Bank отново разклащат банката
ICTSI: Не сме засегнати с изключение на терминала в Басра
Собственик на Tesla плати над 6000 евро заради автомивка
Катастрофа с роботаксита Waymo вкара трима в болница
Японските коли ще разпознават деменция при шофьорите
Изкуствен интелект възкреси стар Jeep Cherokee за жълти стотинки
10 суперколи, вдъхновени от военната авиация
Хванаха 64-годишен таксиджия с 500 грама метамфетамин в колата му
Кремъл: Няма време за отделни преговори между Путин и Тръмп
Демерджиев: Шефове в МВР са пречели за разкриването на убийствата на Нотариуса и Алексей Петров
efbet отбелязва 36-ия си рожден ден с Free Spins Login Day
5 години хакери са шпионирали, безпрецедентен пробив в системите на властта


преди 12 години Парите плащани от българите (включително и от пенсионерите) за отопление и охлаждане на домовете изобщо не са стотинки! Ако в България има 3 милиона домакинства и всяко домакинство харчи по 200 лева средно за енергия, това са 7,2 милиарда лева на година. Ако санирането се изплаща за 10 години и намалява с 50% използваната енергия, това означава, че за 10 години 36 милиарда лева ще влезат в българската икономика вместо да ги даваме на руснаци, араби и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Приискало му се на Йенс бай *** да мисли.А дано ама надали.25г. бай *** си избира крадци и разбойници да го управляват, той знае, че са такива и пак ги избира. Остава да мисли и в преспектива отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Санирането не може да е двигател на икономиката. Едно е ново строителство, друго е саниране на 50 годишни панелки. При първото има обем и капитал, при второто пенсионери събират стотинки и наемат фирма да им залепи малко стиропор на панелите ... Няма как да се съпоставят тези 2 неща, разликата е огромна. отговор Сигнализирай за неуместен коментар