Как един хавайски рай се превърна в призрачен град

От кокетния клубен комплекс Кукуюла на девствения южен бряг на Кауай се открива прекрасна гледка към живота на другата половина на проекта. Или по-точно другите 0,1%.

На фона на сътресенията в световната икономика и все още незарасналите рани в областта на недвижимите имоти в страната, в рая има проблеми, пише MarketWatch.

"Започнахме строителството на клуба през 2008 г., а месец по-късно Lehman Brothers фалираха", разказва президентът на Кукуюла Брент Херингтън. "В един момент имахме чувството, че светът ще свърши. Но създадохме партньорство и решихме да продължим напред", допълва той.

Без съмнение скъпият проект, простиращ се на площ от над 4 хил. дка, е зашеметяващ. Голф игрище с невероятни гледки към океана, спа от световна класа, каскада от басейни - невероятен клубен комплекс за 100 млн. долара. Дори и кубчетата за лед са в тон с поръчаната напитка. Клиентът е цар.

Защо при всичко това курортът създава усещането за празен градски пейзаж, като че ли изваден от призрачен филм? Въпреки че всяко ъгълче на имота предлага възможности за забавление, няма почти никой, който да се възползва от тях. Поне засега.

Една продажба за година и половина

"Все още силно вярвам в имота, а хората, които си закупиха жилища за собствено ползване, са много доволни", разказва Беки Сапън, агент на недвижими имоти в Pacific Ocean Properties и бивш търговец в Кукуюла. "Онези, които търсеха печалба, разбира се, не са доволни", допълва тя.

Според Сапън в момента осем от клиентите, закупили имоти в комплекса, искат да ги продадат. Един от тях, купил в първоначалната фаза на продажби за 1 млн. долара, е принуден да продаде своя парцел за около 550 хил. долара.

"Това е един от най-уникалните и красиви проекти в Хавай", допълва Сапън. "Но просто е труден за продаване в момента, а банките не са склонни да отпускат заеми за второ жилище".

"Последният спад бе един от най-лошите, сполетявали Хавай", разказва анализаторът на недвижими имоти Рики Касидей от Хонолулу. "Оттогава продажбите леко се съживиха; от дъното вече минаха две години, но в общи линии ситуацията все още е анемична", добавя той.

Осъзнавайки, че е безполезно да се опитваш да продаваш в тежки времена като изминалите няколко години, строителите на Кукуюла решават да прекратят разходите за маркетинг. Това, разбира се, на пръв поглед изглежда като правилно решение, но ограничава търсенето.

През последната година и половина е продаден само един парцел, след като през 2006 г. са били продадени 80 парцела на "основатели" за общо 110 млн. долара.

В момента се предлагат вили на цени около 2 млн. долара, както и парцели за къщи, струващи между 1 млн. и 3 млн. долара. Освен тази цена, собствениците трябва задължително да плащат по 1000 долара месечно за поддръжка.

Въпреки усилията на компанията да привлече потенциални купувачи чрез маркетингови инициативи напоследък, клиентите трудно отварят чековите си книжки. Защо? Причините са ясни: става въпрос за голям разход за лукс по време на неумолима глобална криза, която показва малко признаци на отминаване.

Цените не помръдват

Лари Лайт, който притежава ваканционна къща близо до Кукуюла и е бил поканен да стане член на клубния комплекс, е впечатлен от него, но не може да оправдае подобен финансов разход в момента.

"Няма подобен лукс на друго място, особено тук. Все пак, не мисля, че все още сме достигнали дъното на пазара", обяснява той. "При сегашната икономическа обстановка е трудно да се купи подобен лукс, въпреки че лихвите и цените стават все по-изгодни. Може би ще е нужно известно време, но мисля, че проектът ще е голям успех".

Цените обаче са едно от нещата, от които създателите на комплекса не планират да отстъпват.

"Вярваме, че възстановяването на пазара ще отнеме още две или три години, а може би и по-дълго. Никой не очакваше толкова дълбока криза, но ние сме подготвени за подобна ситуация... Няма да продаваме на всяка цена. Това е последният мащабен луксозен проект в Хавай за нашето поколение. А може би и завинаги", обяснява Херингтън.

Той вярва, че търпението се изплаща. И като че ли тази гледна точка се споделя от онези, чиито пари са обвързани с дългосрочния успех на проекта.