Пазарът на имоти в Исландия пак е пред балон

Мерките и политиките за управление на кризата, прилагани от властите в Исландия, подготвят почвата за следващия балон на местния пазар на имоти по-малко от четири години, след като банковият срив хвърли икономиката на северния остров в най-лошата рецесия в историята му, пише Bloomberg.

Цените на новите жилища достигнаха рекордни стойности през миналото тримесечие, като отбелязаха ръст от 40,1% в сравнение с последните три месеца на 2010 г., сочат данни на Националния имотен регистър на Исландия в Рейкявик.

Средните цени на жилищата са се покачили с 11,3% от края на 2009 г., когато пазарът удари дъното.

Пазарът на имоти в Исландия вече показва признаци на прегряване. Според икономиста от Arion Bank Торбьорн Свейнсон офшорни инвеститори държат близо 8 млрд. исландски крони (59 млн. долара) и не могат да ги изтеглят от страната.

По всичко личи, че правителството няма намерение да оттегли мерките за валутен контрол, които въведе през 2008 г., по-рано от 2015 г., което насочва средствата към една от малкото налични по-дълосрочни възможности за инвестиции - имотите. 

"Ако тази ситуация продължи без намеса, тя ще доведе до балон в сектора още през идните две години", прогнозира Асгиер Йонсон, икономист от базираната в Рейкявик компания за управление на активи Gamma.

Исландия, чиито банков сектор колабира през 2008 г. и предизвика рецесия, която продължи до първата половина на 2010 г., в момента бележи по-висок икономически растеж в сравнение с Европа и САЩ. Брутният вътрешен продукт на страната се очаква да нарасне с 3% през тази година и с 3,9% догодина, посочват от Arion.

Според Fitch Ratings това възстановяване се дължи до голяма степен на нестандартното управление на кризата, прилагано от страната.

В момента съживяването на икономиката на острова се движи от разходите на домакинствата, твърдят икономистите от Arion. От август насам централната банка в Рейкявик е вдигала основната лихва четири пъти, като в момента тя е на равнище от 5,5%.

По-рано този месец банката предупреди, че са нужни по-сериозни мерки за охлаждане на икономиката, тъй като инфлацията се държи на нива над целевите 2,5%.

По-ускорените темпове на растеж на инфлацията още повече засилват рисковете на жилищния пазар, тъй като повечето ипотеки са обвързани с индекса на потребителските цени, което означава, че с по-високата инфлация нараства и дълговото бреме.

През 2010 г. дълговете на домакинствата са се увеличили до 270% от разполагаемия доход, сочат последните налични данни от централната банка на Исландия. За сравнение в годината преди банковия срив те са били на равнище от 217%, а през 80-те г. на миналия век са се движели около 50%.

Средната цена на един апартамент в Исландия през май е била  28 млн. исландски крони (165 160 евро) в сравнение с 12,4 млн. исландски крони (73 143 евро) през 2001 г. Средният доход на домакинство на острова за миналата година възлиза на 4,4 млн. крони (26 хил. евро).

"Въпросът в момента е дали властите трябва да реагират на балона", посочва професорът по икономика от Университета в Рейкявик Олафур Ислейфсон. Според Йонсон от Gamma политиците вероятно ще накарат банките да ограничат кредитирането.

"Това би могло да се постигне, като банките бъдат принудени да изискват по-висок капитал от индивидуалните купувачи, което ще охлади пазара", допълва експертът, като предупреждава, че в крайна сметка  от това ще пострадат най-много частните лица.