Асен Ангелов: Неграмотността създава трудности на пазара на труда

„В момента в България има около 401 хил. безработни, регистрирани в бюрата по труда. От тях над 180 хил. са с основно образование и с по-ниско от основното. Имайте предвид, че по-голямата част от тях са неграмотни. Неграмотността създава трудности пред комуникацията между работодателите и търсещите работа“, каза председателят на Агенцията по заетостта (АЗ) Асен Ангелов като лектор на втория панел „Гласът на бизнеса“ на конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката“.

„Образованият човек винаги ще си намери работа. Обратното стои зад необразования човек. Икономиката има нужда не само от високообразовани специалисти, но и от среднообразовани и квалифицирани кадри. Но настъпва проблем, когато високообразованият заема място на среднообразования. Трябва да е ясно обаче, че има възможности за политики това да не се случва“, категоричен бе Асен Ангелов.

„Да, наистина расте безработицата, както и разкритите работни места. Причината се крие във факта, че все повече се засилва тенденцията за увеличаване на изискванията на работодателите към качествата на кандидатите. А от друга страна – подготовката на търсещите работа или не е актуална, или не покрива изискванията на работодателите“, така отговори Асен Ангелов на въпрос от залата защо растат и разкритите работни места, и безработицата.

„За последната една година младежката безработица в България леко намалява. Това сигурно означава, че младите хора все повече разчитат на своите знания и умения и имат желание да продължат кариерното си развитие“, продължи директорът на агенцията по отношение на проблема с нарастващата младежка безработица.

„Как се прави образование? Практика – учене чрез правене. За мен няма друг начин, защото цялата концепция на образованието е грешна“, защити тезата си Светлин Наков,  създател на алтернативна образователна система за софтуерни инженери, която обхваща обучението по програмиране и софтуерни технологии. "Ученето на хората да мислят е практика, която не е лишена от смисъл. При нас е теория, теория, теория.“

„Теоретичните знания са много важни. Трябва да познаваш тенденциите, добрите практики, самият фундамент. Но нашите теоретични познания са леко остарели“, добави старши директорът „Развитие и разработка на софтуер” във VМware България Борислав Борисов. „Според мен огромният пропуск е, че не са дефинирани областите, в които да правим иновации, да решаваме трудни проблеми и да има практика.“

„Да се говори как бизнесът не влага пари в образованието, е меко казано несериозно“, категоричен бе и другият участник във втория панел „Гласът на бизнеса“ Румен Радев, зам.-председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал (АИКБ).

По време на събитието в специални урни се събираха предложенията на участниците за промени в българското образование. Събраните предложения, заедно със заключенията от дискусията между образованието и бизнеса, ще бъдат обобщени в официален документ, който ще бъде подписан от панелистите и главните участници в конференцията и ще бъде изпратен в отвoрено писмо към Министерство на образованието.

Конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката“ се организира в партньорство с Виваком, Българска банка за развитие, Висшето училище по застраховане и финанси и VM Ware.