Свобода за учителите!

През юли внимание привлече новината за намерението на образователното министерство да повиши самостоятелността на учителите при структурирането на учебното съдържание. По-рано тази седмица това намерение намери и своята реализация, с публикуването в Държавен вестник на промените в наредбата за общообразователната подготовка. Рядко се намират политики, от които има видими (почти) само положителни следствия, но новите правила за учебното съдържание, засега, изглежда да са именно такава.

На пръв поглед промяната е сравнително обтекаема. Премахва се една от алинеите на първия член на наредбата, която се отнася до задължението за определяне на структурното тематично разпределение, както и последният ѝ раздел, който описва особеностите на тематичното разпределение. За сметка на това разделът, посветен на учебните програми, се разширява с нов член, според който на учителите самостоятелно ще определят разпределението на учебното съдържание, но в рамките на предвидените в учебния план часове.

В превод, повишава се гъвкавостта на учителите в подредбата на учебното съдържание. Досега разпределението се изготвя в началото на учебната година и асе одобрява от директорите на училищата, налице е и изискване за стриктното му спазване, а контролът е в ръцете на директорите, регионалните образователни инспекторати и образователното министерство.

Ключовата дума при тази реформа е „самостоятелно“. Основното последствие от нея е премахването на административните изисквания и необходимостта от заверка и потвърждение от директорите при всяка промяна в годишното разпределение на часовете и съдържанието в даден учебен предмет. От своя страна, това позволява на учителите по-лесно да адаптират темповете на преподаване към потребностите на отделните класове и групи, и да се съобразяват с техните особености, без това да подлежи на външен контрол.

Общо взето, няма какво да не харесаме на редакцията на наредбата за общообразователната подготовка. Премахването на определен обем административна работа от плещите на учителите винаги е добре дошло, тъй като им оставя повече време да се занимават със същината на подготовката и провеждането на образователния процес. Опростяването на процедурите пък означава по-малка вероятност те да бъдат по някакъв начин нарушени, а спазването им – по-лесно.

Това обаче не означава, че няма поле за критика – напротив, критиката е, че реформата е прекалено плаха. Въпреки че на практика премахва годишните разпределения, тя не елиминира причината, поради която те съществуват, а именно - нуждата от придържане към строго определени учебни програми. Има причина, поради която наредбата, чиято редакция обсъждаме тук, е дълга 182 страници, в оригиналния си вариант – съдържа безкраен списък с „компетентности“ в рамките на различните учебни дисциплини и техните особености и очаквани резултати.

Ако Министерство на образованието и науката обаче наистина иска да демонстрира желанието си да даде повече свобода на учителите, да им позволи да бъдат истински преподаватели и творци, то е необходимо да премахне много други пречки, изисквания и ограничения пред развихрянето на истинските им възможности. Елиминирането на стриктните учебни програми и превръщането им в широки рамки, в които преподавателите могат да действат според необходимостите и способностите на учениците си и според собствените си най-силни страни и компетентности е добро начало[ 1],. Ако наистина е необходимо образователните власти да се месят във всяка една отделна класна стая, нека това да става накрая на образователния процес (под формата на добре премерени и структурирани изпити) – разумно е учениците, излезли от публичните училища, да притежават определен набор умения и знание, но не много повече от това.

Отново ден преди началото на учебната година образователният министър напомни, че средните учителски заплати за пореден път се увеличават, този път до 1500 лева брутно месечно. Това обстоятелство също не бива да се забравя – въпреки че увеличенията на заплащането е закъсняло и на практика просто ги индексира към средната заплата, вместо да изпревари ръста ѝ в опит да повиши интереса към професията, по-доброто заплащане е от голямо значение за повишаването на интереса към професията. То обаче следва да е съпроводено и с повишаване на автономията на учителите, и с подобрения в условията на труд, ако искаме да видим реални подобрения в резултатите и привличане на добри специалисти към преподаване. 

Да обобщим – намаляването на административната натовареност и даването на повече свобода на преподавателите в оформянето на учебния процес определено е стъпка в правилната посока, която следва да бъде приветствана. То обаче в никакъв случай не е достатъчно, за да видим смислена промяна в качеството и резултатите от училищното образование.

[1] По-свободните учебни програми са една от привилегиите на иновативните училища. Няма причина свободата им да не бъде дадена на всички, ако носи добър резултат.