Как да изберем елитна гимназия за детето?

Никола Йорданов e Председател на Управителния съвет на Българска асоциация за тренинг и развитие (БАТР) и е работил с ръководители на големи предприятия, държавни институции и международни донорски програми в България и в чужбина. Има теоретичен и практически опит в областта на Управление на мултикултурни екипи, Психология на убеждаването, Политически и информационни кампании, Лидерство и управление, Мотивация на служители, Стратегическо управление, Управление на човешките ресурси, Управление на проекти и др.

От 1991 г. насам е провел над 700 обучения с над 12000 участника в България, Румъния, Италия, Унгария, Албания, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Македония и Украйна за представители на бизнеса, държавните и местни власти, представители на медии и неправителствени организации. Между 2000 и 2007 е работил за мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Босна и Херцеговина, включително като заместник-директор на отдел с 62 подчинени.

Провежда обучения на български, английски, руски и сърбо-хърватски. Женен, с три дъщери.

- Г-н Йорданов, всеки родител иска да е полезен на детето си, като го насочи към подходящото училище след 7-ми клас. В същото време трябва да се отчете и индивидуалността на детето, която обаче още не е силно изразена. Как да изберем елитна гимназия за детето си?

Задава се сезонът на "матурите" и буквално десетки хиляди родители, ученици и учители ще са на тази вълна. Говоря като психолог, който "гледа" отвъд най-видимите показатели - балове, процент успели първо желание, най-добри гимназии/ паралелки и накрая - абитуренти, приети в елитни (най-вече в чужбина) университети.

Първо: Елитната гимназия е елитна не защото се учи определен език (английски, руски, френски или старогръцки/ латински), а защото (поради до голяма степен случайно съчетание на фактори) в един момент е станала добра и желана. Тогава там започват да кандидатстват отличници, обикновено деца на успели в живота отличници, и се завърта колелото на самосбъдващо се предсказания. Когато най-добрите деца избират една гимназия, тя започва да дава и най-добри резултати по успеваемост и да става още по-желана. За период от 15-20 години докато - пак до голяма степен случайно съчетание на фактори - друга не стане по-привлекателна или има лошо ръководство за 3-5-7 години и се разваля 15-20 годишната репутация.

Езикът не е определящ фактор. Много учили (и научили отлично) немски, френски, руски, испански, италиански после изобщо не са го ползвали. Предимството идва от ученето в елитна гимназия, а оттам - добра специалност в елитен университет. Хем си бил (успял?) в силно конкурентна среда и си изградил безценни умения и житейски стратегии, хем имаш мрежа от контакти на (предимно) успяващи в живота съученици и колеги от университета.
Второ: Елитната гимназия може и да "смачка" детето, защото там е много трудно да си лидер. Завършваш елитна гимназия с 5,63, което е супер на фона на цялата страна, но си от последните в класа. Детето трудно преживява непосредствената реалност - неговия клас, където всеки ден е сред последните, макар да знае статистиката, че е сред първите 3% в цялата държава.

Ако детето има бал да влезе в няколко гимназии/ паралелки - всяка дава достатъчно възможности и крие рискове. Няма как предварително да "уцелим" класа, я който нашето дете ще се чувства емоционално комфортно.
Трето: За избягване риска от "смачкването" ключово е родителите да осигурят "успяващи" преживявания на детето си. Да, всички са по-добри от нея по математика и испански, но, ако в гимназията се цени даден спорт, занимания по изкуства или социални дейности, да подкрепим детето си да "блесне" в едно от тях. Реално и в живота не се гледа само един фактор - пари, кариера, красота и т.н. И пак - няма нужда детето да е световен шампион по волейбол, да е сред най-добрите китаристи в България или да е спечелило национален конкурс за есе или публично говорене. Достатъчно е да блести в неговия си клас - точно както е "сред последните" в класа си по език и/ или математика (макар и да е сред първите 3% в страната, както казах по-горе).

Всъщност американски и европейски изследвания показват корелация между академичните постижения на детето с тези на майката. Ако майка ти е била отличник, много вероятно и ти ще бъдеш. Общата успеваемост - пари, социално положение и т.н. - корелира с успеха на бащата. Понеже тук много голяма роля играят социалните контакти и мрежи, а успешните мъже имат много по-добри социални мрежи.

- Какъв е вашият личен опит?

Лично съм ангажиран, защото първата ми дъщеря - сега студентка във Виена - доста се колебаеше дали да влезе в "немската" или СМГ. Дори и с не много високи очаквания от немската бяхме разочаровани. Но пък и дъщеря ми никога не е съжалявала за избора си. Втората ми дъщеря е втора година в Испанската - училището е доста по-добро от немската, най-вече заради директорките. След две години ще повторим упражнението (избор на допълнителни уроци, тревоги, колебания при избора) и с третата ни дъщеря. Водил съм доста обучения на учители, бил съм няколко пъти в родителски и обществени съвети и дори съм работил известно време в училище - така че познавам нещата и от "кухнята." Освен това съм чел и различни психологически изследвания за "факторите на успеха." Подчертавам, сериозни многогодишни академични изследвания, а не популярни книги с "рецепта за успех в пет стъпки."

Шеговито ще кажа, че мнението ми ще е четиво за мъжете, защото жените надали ще си променят мнението с моите аргументи. Те се влияят по-силно от мнение на хора, които лично познават, по възможност майки, които скоро са минали през същото преживяване. (Не че има нещо лошо в този механизъм на "референции," даже е добре и той да се използва).

- Казвате, че основният език който се изучава, няма значение за реализацията на децата, така ли?

Теоретично има, но на практика няма. Всички деца в елитни гимназии изкарват сертификати по английски, ако искат да учат в университет с този език - дори и училите в немската, испанската, френската, руската, математическата и т.н. Много е важно да знаеш два езика, но като знаеш английски, вторият има пренебрежимо малки предимства при избор на университет, държава и кариера.

- Следователно се получава, че играем "руска рулетка" - най-доброто за детето ни може да се окаже и най-лошото? Това е ужасно.

Не е ужасно. Първо, ние имаме възможности непрекъснато да влияем, а и почти всички младежки преживявания могат да се компенсират, макар и трудно в много случаи. Най-малкото ние имаме 100% възможност детето да не ходи с напрежение на училище, а да се справя, въпреки, че не му е приятно (точно както в момента го прави втората ми дъщеря без на практика да я контролирам или да ѝ помагам по някакъв специфичен начин. Просто много внимавам с обратната връзка, критиката и окуражаването. И това е съветът ми към родителите. Естествено, има и други неща, които могат да се направят - това е сравнително най-достъпното и реалистично нещо.

- Благодаря за това интервю и споделения опит.

И аз благодаря за възможността, благодаря още повече на тези десетки и стотици учители, които носят пламъка в гимназиите и пожелавам успех на всички "кандидатстващи" - и децата, и родителите, и бабите.