Разпадането на еврозоната ще бъде събитие без прецедент

Примерите за разпадане на валутни съюзи в миналото дават някои насоки за възможния край на задълбочаващата се европейска дългова криза, ако лидерите на еврозоната не намерят решение.

Случаят с еврозоната обаче е уникален.

Според поуките от историята най-дълго оцеляват два вида валутни съюзи, посочва Гейбриъл Стийн от лондонската компания за икономически анализи Lombard Street Research.

Първият вид са съюзите, които обвързват "китовете с дребните риби" както Великобритания и Ирландия от 20-те до 70-те години или Белгия и Люксембург от 20-те до 90-те години на 20-ти век.

Вторият тип са съюзите, при които еднакви по размер единици създават фискален съюз, например САЩ.

Еврозоната не попада в нито една от двете категории.

В публикувана неотдавна поредица доклади за разпадане на общи валути в миналото икономистите на UBS Investment Research заключават, че цената на разпадането на еврото е "толкова голяма, че не можем да си я представим".

Експертите представят четири ключови характеристики на разпадането на валутни съюзи от миналото, включително "бягство на капитала от предполагаемите слаби към предполагаемите силни зони на съюза".

Сега най-видимото доказателство за тази тенденция е "бягството към сигурността" на пазарите от държавни облигации на европейски страни, определяни като слаби - Гърция и Испания например, до такива, които се сочат като силни - най-вече Германия.

По-предвидливите теглят пари от банки в периферните страни от еврозоната, предимно от Гърция, най-вече защото се запасяват с евро или прехвърлят парите си към банкови сметки в други икономики от еврозоната.

Със засилването на кризата натискът върху валутния съюз би могъл да нарасне. В изследване за разпадането на чехословашкия валутен съюз през 1993 година икономистите Ян Фидрмуч и Юлиус Хорват посочват, че вносителите и износителите допринасят за ускоряването на процесите.

Очаквайки обезценяване в Словакия, словашките вносители изплащат възможно най-бързо задълженията си към чешки износители, а чешките вносители правят точно обратното, надявайки се да спечелят от обезценената валута.

В този случай според експертите национализмът взема надмощия над икономиката и съюзът се разпада, въпреки че от това разпадане има малък смисъл от икономическа гледна точка. Става ясно също така, че не всяко разпадане на валутен съюз излиза скъпо.