Банката за международни разплащания: Сривът на валутите засилва икономиката

Рязката обезценка на валутите обикновено стимулира възобновяването на икономическия растеж, вместо да подхранва спада на брутния вътрешен продукт (БВП). Това показва последният тримесечен доклад на Банката за международни разплащания (БМР), цитиран от Bloomberg.

Икономистите на базираната в Базел, Швейцария международна банкова институция смятат, че силното поевтиняване на валутите обикновено се свързва със спад на БВП от средно 6%, което обаче е погрешно схващане. От БМР посочват, че този спад на БВП има тенденция да се проявява преди самата обезценка на валутите, а това загатва, че свиването на икономиката не се дължи на поевтиняването на валутата, а по-скоро на факторите, които са довели до него.

В доклада се казва още, че за да се разбере изцяло въздействието от поевтиняването на валутите върху икономическата активност, е важно внимателно да се разгледа целия кръг от събития, които са свързани с конкретното икономическо събитие.

БМР смята, че положителните ефекти от по-слабата валута за БВП на страната, в това число и по-ниските цени на местните продукти, може да надвишават отрицателните последици, като например повишаването на инфлацията. Според банката валутен срив има тогава, когато годишният валутен курс на една валута се понижи с около 22 на сто.

От Банката за международни разплащания са идентифицирали 79 такива случаи досега, като по-голямата част от тях са Африка в сравнение с Азия или Латинска Америка. Статистиката за това се води от 1960 г.

Нейното проучване показва още, че валутни сривове е имало при всякакви видове валутни режими, като се изключат само тези на плаващ валутен курс. Примерите в последния случай обаче са твърде малко, за да се правят значими оценки, уточняват от БМР.

Еврото е поевтиняло с 20% срещу долара от 25 ноември миналата година насам заради притесненията на финансовите пазари около големите държавни дългове на няколко европейски страни, начело с Гърция. Според икономистите от пазарния институт Ifo за Гърция би било най-добре да се откаже от еврото вместо да въвежда извънредно строги мерки за намаляване на бюджетния си дефицит.

Гръцкото правителство планира бюджетни съкращения в размер на 14% от БВП на страната, за да може да намали големия си бюджетен дефицит до 3% от БВП до края на 2014 г.

Според Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче Гърция засега няма други алтернативи, освен да свие големия си бюджетен дефицит.