Графика на деня: В кои страни от ЕС бе отчетен ръст на дефицита през 2014 г.

През последните две години един от водещите фактори, които възпрепятстват икономическия растеж у нас, е политическата нестабилност. В условията на възстановяващ се пазар на труда и реален (макар и анемичен) икономически растеж страната ни някак успя да загуби статута си на своеобразен пример за фискална дисциплина в рамките на ЕС. 

Проектобюджетът на Министерски съвет за 2014 г. предвиждаше дефицит от 1,47 млрд. лева, равняващ са на 1,8% от БВП на страната. Според предварителните данни на НСИ дефицитът за 2014 г. възлиза на 2,34 млрд. лева, или 2,8% от БВП. Евростат обаче не приема оценката на НСИ, която е далеч от тази на Министерстовто на финансите за дефицит от 3,7%. 

В резултат на кризата с КТБ и негативните последствия от нея, кредитният рейтинг на България бе понижен. Като допълнителна спирачка за икономическия растеж можем да обособим фактори като популистките заявки за национализация и временното спиране на средствата по някои от европейските програми.

Всичко това има своя ефект върху икономиката и публичните финанси - данните на Евростат показват, че България е страната с най-висок ръст на бюджетния дефицит през 2014 г. след Кипър. В номинално изражение дупката в бюджета нараства от 694 млн. лева през 2013 г. до 2,34 млрд. лева през 2014 г. Като процент от БВП дефицитът се увеличава от 0,9% на 2,8%, или с 1,9 процентни пункта. 

Именно това е предварителната и консервативна оценка за цената на политическата нестабилност и популизма в страната ни през миналата година. С оглед на очакваната ревизия на размера на дефицита и с оглед на потенциалните ползи, които страната ни е пропуснала по линия на неосъществени местни и чуждестранни инвестиции, реалната стойност е несъмнено по-висока.