Централната банка на Швеция запази лихвените проценти без промяна

Централната банка на Швеция запази основните си лихвени проценти без промяна на рекордно ниски стойности на фона на признаците, че безпрецедентните парични стимули помагат на най-голямата скандинавска икономика да излезе от дефлационен капан, съобщава Bloomberg.

Репо лихвата се запазва на равнище от -0,35%, заяви централната банка в Стокхолм. Това е в съответствие със средната прогноза на 16 икономисти, анкетирани от Bloomberg. Централните банкери запазиха и размера на правителствената програма за изкупване на облигации от 135 млрд. крони (16 млрд. долара) през тази година.

„Експанзионистичната парична политика с отрицателни лихвени проценти и предишното решение за изкупуване на държавни ценни книжа до края на тази година подкрепя продължителното положително развитие на шведската икономика. Можем да очакваме, че инфлацията, измерена на базата на CPI с фиксиран лихвен процент, ще е около 2% през 2016 г.“, заяви банката.

Централните банкери стартираха безпрецедентни мерки през тази година, за да сложат край на дезинфлацията, и дори дефлацията, която надвисна на Швеция. Те бяха принудени да отговорят на рекордните стимули от Европейската централна банка (ЕЦБ), които застрашаваха да оскъпят кроната и допълнително да затруднят усилията им.

Банката поддържа мнението, че репо лихвата ще остана без промяна „за около една година“, макар че в същото време заяви, че е „на високо ниво на готовност“ да предприеме още действия. Банката заяви, че може да намали лихвените проценти още повече, да се намеси на валутния пазар, да изкупи „други видове гаранции“ или да започне програма за преки заеми на банките.

Централната банка повиши прогнозата си за репо лихвата до -0,39% за четвъртото тримесечие от -0,41%.

Има признаци, че спешните мерки, приложени от гуверньора Стефан Ингвес и колегите му, работят: основните потребителски цени са се повишили с 0,9% през юли, което надминава очакванията на икономистите. Стимулите захранват и икономическия растеж. Икономиката на Швеция се е разширила с годишен темп от 3% през второто тримесечие.

„Има риск, че спадът на цените на петрола може да засегне дългосрочните инфлационни очаквания по съществен начин“, казва банката. „Считаме, че рискът от това обаче е по-малък в сравнение с преди година, когато инфлацията беше по-слаба, а инфлационните очаквания се бяха понижавали от известно време“.