Норвежкото правителство намали инфлационната цел на централната банка до 2% в петък, което пък повиши стойността на кроната, съобщава Ройтерс. По този начин страната промени политиката си в съответствие с ключовите си партньори, като се отказа от постигане на инфлация от 2,5%, заложена преди цели 17 години.
„Определянето на таргета на инфлацията трябва да е с перспектива и да бъдем гъвкави, така че целта да допринася за развитието и стабилността на производството и пазара на труда и да противодейства на натрупването на финансови дисбаланси“, се казва в изявление на норвежкото финансово министерство.
За сравнение Швеция, Великобритания, САЩ и Европейската централна банка целят инфлация от около 2%.
Пазарните играчи обаче са раздвоение дали промяната в таргета на инфлацията ще доведе до по-бързо покачване на основната лихва, пише Ройтерс. Кроната поскъпна с около 1,5%, достигайки петседмичен връх спрямо еврото на 9,5425 евро.
„Новият регламент изяснява картината по отношение на паричната политика на Норвегия и подкрепя гъвкавия подход на централната банка по отношение на инфлацията“, коментира управителят на централната банка на Норвегия Ойстен Олсен. Освен това банката вярва, че новият таргет няма да доведе до значителни промени в провеждането на паричната политика.
Норвегия, която е производител на петрол и газ, въведе инфлационната си цел през 2001 г. в момент, когато очакваше големи приходи от своята енергийна индустрия.
„Този период отмина и вече няма убедителни аргументи за насочване към по-висок процент на инфлацията в сравнение с други страни“, каза норвежкият финансов министър Сив Йенсен.
Според главния икономист на най-голямата компания за финансови услуги в Норвегия DNB Керсти Хаугланд решението е изненадващо. От нейните думи става ясно, че пазарът смята, че централната банка ще повиши лихвените проценти с по-бързи темпове от преди, но че и все още не е ясно дали промяната на целта на инфлацията ще доведе именно до това.
През януари основната инфлация в Норвегия, коригирана спрямо цените на енергията и данъците, бе далеч под двете цели - на ниво от едва 1,1%.
Основният лихвен процент е рекордно нисък - 0,5%, а централната банка заяви, че има за цел да повиши разходите по заемите в края на 2018 г., когато икономическият растеж се ускори.
През декември Норвежката централна банка прогнозира, че основната инфлация ще нарасне до 2,1% до 2020 г. - последната година от прогнозния ѝ хоризонт.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Защо следващата глобална икономическа криза може да бъде в Китай?
Турция изстрелва свой космически апарат до Луната в началото на 2027 г.
Откриха ценна находка при разкопките на средновековния град Русокастро
Румъния не е готова за еврото, не изпълнява нито един критерий