По-слабите данни за икономиката на еврозоната продължават да тежат върху еврото

Еврото продължава да поевтинява в петък, след като икономиката на еврозоната показа нови признаци за забавяне.

Единната валута понижи цената си в четвъртък, след като Европейската централна банка сви прогнозите си за икономическия растеж и инфлацията. Поевтиняването на валутата беше умерено, но отново подчерта притесненията за икономическото забавяне и предпазливостта на централната банка след края на програмата за изкупуване на облигации, който бе официално потвърден в четвъртък, съобщава Ройтерс.

Към 16:00 ч. българско време еврото поевтинява с над 0,77% спрямо долара, достигайки цена от 1,1273 долара.

В петък стана ясно, че бизнесът в еврозоната завършва 2018 г. в мрачно настроение, отбелязвайки най-бавния ръст на дейността си от над четири години насам на фона на слабо увеличение на новите поръчки, продължаващо търговско напрежение и масови протести във Франция.

PMI индекс за еврозоната. Източник: tradingeconomics.com

Предварителните данни на IHS Markit за общия индекс на мениджърите по поръчките PMI за еврозоната показват, че той се понижава до 51,3 пункта през декември – най-слабото му представяне от ноември 2014 г., като се наблюдава забавяне както при промишлеността, така и при услугите. За сравнение, окончателното четене за ноември е на ниво от 52,7 пункта, припомня tradingeconomics.com.

В същото време общият индекс на мениджърите по поръчките PMI за Германия също отбелязва понижение до 52,2 пункта през декември. Това е под прогнозите за лек ръст от 52,5 пункта. Данните за този месец представляват най-слабия растеж на частния сектор от четири години насам.

Предварителните данни показват, че във Франция се наблюдава значително понижение на PMI индекса, който през декември вече отчита свиване на частния сектор. Стойността му достигна 49,3 пункта при 54,2 пункта през ноември. Това е и най-големият едномесечен спад от 2011 г. насам. Очакванията на пазара бяха за леко понижение до 54 пункта.

Основна причина за това са масовите протести на т. нар. „жълти жилетки“, които започнаха като недоволство срещу цените на горивата, но бързо се насочиха и срещу други аспекти от ежедневието. Това накара президентът Еманюел Макрон да оттегли някои свои бюджетни мерки в опит да успокои ситуацията, която прерасна в бунтове и вандалски прояви.