Индийската икономика се намира на крачка от стагфлацията

Само преди две години икономиката на Индия под ръководството на министър-председателя Нарендра Моди нарасна с 8%. Това предизвиква оптимизъм, че страната е на път да се превърне в основен двигател за растеж в световен мащаб, припомня Bloomberg.

Сега обаче стагфлацията изглежда все по-близо, докато икономиката се насочва към най-бавното си разрастване за повече от десетилетие, а нивото на инфлацията надвишава целта на централната банка. Социалните вълнения срещу рестриктивен нов закон за гражданството са още едно предизвикателство пред властите в азиатската държава.

Има няколко добри варианта за справяне със забавянето. Намаляването на правителствените приходи и вече разтегнатия бюджет ограничават обхвата на фискалната подкрепа, докато шокът от 7,35-процентовото ускорение на потребителската инфлация през декември и заплахата от по-високи цени на петрола означава, че вратата за по-нататъшно намаляване на лихвите се затваря. и

И така, какво се обърка? В основата на проблемите на Индия стои спадът в потреблението след комбинация от грешки в политиката, от безпрецедентното решение за забрана на касовите бележки с висока стойност в края на 2016 г., до хаотичното прилагане на единен данък за стоки и услуги през следващата година. Всичко това бе последвано от кредитна криза, предизвикана от кредиторите в сянка, които са ключов доставчик на малки заеми за стотици милиони потребители и предприятия.

Потреблението съставлява около 60% от брутния вътрешен продукт, а разходите намаляват, тъй като бизнесът освобождава работни места и отлага инвестиционните си планове. Потребителските настроения остават в затруднено положение, а скорошната нестабилност на цените на петрола може да доведе до допълнително затягане на разходите. Икономическият растеж през фискалната година, завършваща на 31 март, се забавя до приблизително 5% или най-слабия темп за повече от десетилетие.

"Възстановяването вероятно ще бъде много бавно и е вероятно икономиката да изпадне в стагфлация", заяви Тереза ​​Джон, икономист от Nirmal Bang Equities Pvt в Мумбай. Стагфлацията се отнася до състояние на ускоряване на инфлацията и отслабване на растежа.

Петкратното намаляване на лихвените проценти от страна на на централната банка през миналата година и милиардите долари ликвидност, влети на финансовите пазари, не успяха да стимулират кредитирането. Това е така, защото банките вече са обременени с много високи нива на неликвидни активи и нито отпускат много заеми, нито намаляват лихвите за кредитополучателите.

Правителството предприе стъпки за възраждане на икономиката, но те все още не са дали резултат. Министърът на финансите Нирмала Ситхараман издейства намаление на корпоративните данъци с 20 милиарда долара, обедини слабите държавни банки с по-силни и облекчи правилата за чуждестранни инвестиции. Правителството също планира да извърши най-голямата приватизация от повече от десетилетие.

„Наистина сме изключително близо до момента, в който бихме могли да потънем в голяма рецесия", заяви този месец Абхиджит Банерджи, носителят на Нобеловата награда за икономика от миналата година. „Ключовият проблем в индийската икономика е търсенето. Определено трябва да стимулирате търсенето “, каза той, като призова властите да изоставят целите си за инфлация и бюджетен дефицит.

Снимка: Kanishka Sonthalia/Bloomberg

Има някои признаци обаче, че икономиката не се намира в толкова тежко състояние. Индексът на мениджърите по поръчките PMI например показва повишена активност както в промишлеността, така и в сектора на услугите. Индустриалното производство и капиталовите разходи също се подобриха в края на миналата година.

Икономистите прогнозират възстановяване на растежа до 6,2% през фискалната година до март 2021 г., въпреки че много ще зависи от това колко бързо се възстановяват глобалното търсене и вътрешните разходи.

Нуриел Рубини, преподавател от Нюйоркския университет, каза, че все още не вижда доказателства, че „забавянето ще отстъпи място на значителен растеж през тази фискална година“.Той добави, че вниманието на властите „трябва да бъде съсредоточено върху икономиката, но вместо това то е концентрирано върху политиката“.