ЯЦБ отново се обръща към печатането на пари, за да пребори пандемията

Докато централните банки се гмуркат в неизследваните води на контрола на кривата на доходността, Япония, пионерът на неортодоксалните политики, се опитва да се концентрира върху собствените си цели за доходността, като залага на печатането на пари, за да помогне на компаниите, засегнати от коронавируса.

Очаква се Японската централна банка (ЯЦБ) да отложи разширяването на обхвата на стимулите на своето заседание за политиката през следващата седмица. Вероятно регулаторът няма да направи съществени промени в своя набор от инструменти, въведени през последните няколко месеца, за да смекчи икономическия удар от здравната криза, пише Ройтерс.

Все пак гуверньорът Харухико Курода сигурно ще подчертае решителността на централната банката да продължи да наводнява пазара с пари, за да помогне на компаниите да останат над повърхността и да се откажат от съкращаването на работни места. 

„В краткосрочен план фокусът на ЯЦБ ще остане върху запазването на стабилността на пазарите и облекчаване на корпоративното финансиране“, посочва пред Ройтерс анонимен източник, запознат с политиката на регулатора. „Намаляването на лихвите остава в набора от инструменти на ЯЦБ. Но това е малко вероятно да се случи сега“, добавя източникът.

Въпреки че предупреждава за рисковете пред перспективите, ЯЦБ вероятно ще запази мнението си, че икономиката постепенно ще се възстанови от щетите, нанесени от пандемията.

Японският финансов регулатор стана първата централна банка, която въведе контрол на кривата на доходността през 2016 г., обещавайки да ръководи краткосрочните лихви при ниво от минус 0,1% и разходите по дългосрочните заеми около нулата. По това време тази политика беше възприета от други централни банки като знак за отчаяните мерки на Япония да съживи растежа чрез екстремни мерки. Сега контролът на доходността се радва на по-широко възприемане, тъй като пандемията принуди много централни банки в световен мащаб да намалят лихвите почти до нула.

Австралия си постави цел за доходността по 3-годишните държавни облигации, а някои служители на Федералния резерв посочват контрола върху доходността като потенциален инструмент, включително и управителят Джером Пауъл.

В Япония този контрол помага да се задържат ниските разходи по заеми за правителството, тъй като този инструмент разпределя два стимулиращи пакета на стойност общо 2,2 трлн. долара за борба с кризата.

И все пак, краткосрочният фокус на централната банка на Страната на изгряващото слънце се насочва към количеството пари, които изпомпва чрез няколко инструмента за реагиране по време на кризи. Тази комбинация от стимули създава предизвикателства пред ЯЦБ, свързани с начина, по който банката комуникира и ръководи пазарните очаквания.

Поставянето на нов акцент върху количеството пари, които ЯЦБ печата, затруднява по-късното разгръщане на програмата, като пазарите потенциално интерпретират подобен ход като затягане на политиката.

Поради начина, по който е проектирана, размерът на схемата за отпускане на заеми в Япония може да надхвърли 100 трлн. йени, ако повече заеми се изтеглят чрез правителствени програми, посочват източници.

„Когато има толкова голяма несигурност относно затихването на пандемията, представителите на централната банка трябва да попречи на компаниите да не изчерпват парите. ЯЦБ прави точно това“, коментира Ясухиде Яджима, главен икономист в NLI Research Institute. „Следващата задача е да се възстанови доверието между фирмите и домакинствата, така че те да започнат да харчат и да стимулират растежа. Обаче не съм сигурен, че ЯЦБ са останали инструменти за това“, добавя той.