ЕЦБ не може да реши сама причините за отрицателните лихви

Страничните ефекти от отрицателните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще нарастват с времето, но решаването на проблемите, които държат стойностите потиснати се отвъд правомощията на институцията. На това мнение е членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел.

ЕЦБ понижи депозитната си ставка до отрицателна още през 2004 г., като остана много по-дълбоко на негативна територия от очакваното и пазарите не прогнозират завръщане към положителните стойности до края на десетилетието.

„Също както и при други неконвенционални политики, страничните ефекти е вероятно да нараснат с времето, ако средата на отрицателните лихвени проценти се запази прекалено дълго“, каза тя в изказване по-рано в сряда, цитирана от Ройтерс.

Шнабел обаче не се притеснява за опасности, свързани с рентабилността на банките или прекомерното поемане на риск, като според нея резултатите до момента са като цяло положителни и ЕЦБ все още не е достигнала дъното на ефективността на ниските лихви.

„Съществува значителна несигурност по отношение на точното ниво на лихвите, при което политиката ще се обърне, и настоящите изчисления предполагат, че ЕЦБ не е достигнала ефективната долна граница“, заяви тя на събитието, организирано от Европейската икономическа асоциация.

Тя обаче също така посочи, че макар ЕЦБ да е ограничила страничните ефекти, осигурявайки компенсации за европейските кредитори, то решаването на въпросите в основата на тези политики са отвъд мандата на централната банка.

Ниските лихвени проценти отразяват слабите основи, включително слабия ръст на производителността, увеличаващите се спестявания и застаряването на европейското население.

„Тъй кат отрицателните лихви до голяма степен отразяват неблагоприятни макроикономически тенденции извън мандата на централните банки, силовият отговор на правителствата на пандемията е незаменим за увеличаването на потенциалния растеж, поставяйки основите за положителни лихвени проценти в бъдеще“, коментира Шнабел.