Големите централни банки инжектираха 9 трлн. долара заради пандемията

Пандемията от Covid-19 потопи световната икономика в историческа криза, характеризираща се със срив на фондовия пазар, ускоряваща се инфлация и рязко нарастваща безработица. За да поддържат икономиката на повърхността, централните банки инжектираха повече пари в нея чрез различни начини за количествено облекчаване.

Според данните, събрани от Finbold, между януари 2020 г. и ноември 2021 г. четири големи централни банки са разширили своите програми за количествено облекчаване с общо 9 трлн. долара, за да подкрепят своите икономики.

Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка са осигурили с по 3,4 трлн. долара повече през периода. Японската централна банка се нарежда на трето място с 1,6 трлн. долара, следвана от Английската централна банка с еквивалента на 600 млрд. долара.

Балансът на Федералния резерв, Европейската централна банка, ЯЦБ и АЦБ е нараснал с 60,13% в периода между 2019 г. и 2021 г. от 15,5 трлн. долара до 24,5 трлн. долара, сочат данни от Atlanticcouncil.org.

Количественото облекчаване се отнася до парична политика, при която централната банка купува дългосрочни ценни книжа от открития пазар, за да увеличи паричното предлагане и да насърчи отпускането на заеми и инвестициите. Общата цел на изпомпването на повече пари по време на пандемията е да поддържат функционирането на пазарите, като улесняват получаването на кредит, с по-значително парично предлагане и по-ниски лихвени проценти. Трябва да се отбележи, че без такива мерки икономиките щяха да се сринат допълнително.

Сред основните притеснения относно вливането на пари в икономиката инфлацията остава най-сериозният проблем особено ако икономическата продукция не успява да поддържа търсенето. САЩ например в момента се борят с рязко ускоряваща се инфлация, която достигна 6,2% - най-високата стойност от три десетилетия.