Бразилската централна банка е обмисляла по-голямо покачване на лихвата

Бразилската централна банка е обмисляла по-голямо покачване на лихвата от приетите 1,50 процентни пункта увеличение през миналата седмица насред оценки, че скорошното влошаване на фиска изисква процесът по затягане на паричната политика, един от най-агресивните в света, да бъде още по-рестриктивен, съобщи Ройтерс.

Миналата седмица комисията по определяне на лихвите (Copom) повиши основния лихвен процент до 9,25%. По време на своето заседание тя е разгледала и сценарии, при които лихвеният процент остава висок за по-дълъг период от време, отколкото заложения в базисния сценарий.

От централната банка на страната решиха, че към момента увеличението от 1,50 процентни пункта „е адекватно, за да достигне - през процеса на затягане на паричната политика - ниво, което да е достатъчно рестриктивно не само да подсигури забавянето на инфлацията в конкретния времеви хоризонт, но и да затвърди закрепването на дългосрочните очаквания“.

Още през миналата седмица от финансовата институция на страната сигнализираха, че през февруари 2022 г., когато е следващото й заседание, предстои поредно увеличение на лихвата със 150 базисни пункта. Така банката ще изпълни ангажимента си за "значително" преминаване на затегнатата парична политика „към рестриктивна територия“.

На фона на очакванията за инфлация, които са над целта на банката за 3,5% през 2022 г., и на фона на по-големите лимити за разходи, записани в конституцията на страната, икономистите предупреждават, че повишаване на лихвите може да повлияе негативно на икономическата активност, която вече е намаляла през второто и третото тримесечие на годината.

Централната банка ревизира в посока надолу очакванията си за активността в краткосрочен план, след като данните за БВП през третото тримесечие – който се сви с 0,1% спрямо предните три месеца – показаха леко по-голямо влошаване на показателя от очакваното.

Потребителските цени в страната нараснаха с 10,74% на годишна база през ноември, водени от значително по-високи цени на енергията и горивата, както и от по-слаба валута. Резултатът е много над целта на правителството за годишен ръст от 3,75%